Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Сарейн обгърна с ръка раменете на сестра си.

— По ирония на съдбата всяка от нас двете е по-подходяща за отговорностите на другата. Наистина ли искаш да се върнеш на Терок дори сега, когато цялата планета е изгорена и опустошена?

— Тъкмо сега я обичам най-силно.

Сарейн дръпна закачливо една от грижливо сплетените плитки на Естара, както обичаше да прави, когато бяха момиченца. Кралските гвардейци, които ги следяха неотлъчно, сигурно се ужасиха от подобно неуважително отношение от страна на посланика, но Сарейн не я беше грижа.

— Ела с мен, Естара. Да ми помогнеш да си приготвя багажа.

Капитанът стабилизира орбитата, подготви траекторията за спускане и изсумтя:

— Забелязвам долу съществена разлика. Твърде оживен трафик във въздуха, в околното пространство и на повърхността. Мислех, че терокците не пътуват кой знае колко в космоса.

Сарейн се намръщи.

— Точно така.

Един терокски оператор се обади обезпокоено по връзката:

— Всъщност вече не разполагаме с космодрум. Използваме едно разчистено място, но пък вашият кораб не е много голям.

— Не е — измърмори капитанът. Върху тези разчиствания в гората бяха кацали цели крайцери. — Ще се справя.

Сарейн се подготви за всичко, което й предстоеше да изпита. Дипломатическият кораб се гмурна през облачния саван и тя забеляза, че някога плътният покров на световната гора сега е разпокъсан и изпепелен. Някои световни дървета се извисяваха все така исполински, но тя не можеше да повярва на очите си, докато гледаше почернелите кръпки, покрити със струпани отломки.

Десетки малки кораби и тежки повдигачи кръстосваха гората и правеха всичко възможно за възстановяването й. Сарейн с изумление оглеждаше огромните струпани камари рухнали дървета, земекопните машини, които издигаха подпорни стени и защитни насипи и разстилаха проблясващи почвозадържащи мрежи на местата на естествения ландшафт. Защо Базил ней беше казал, че на Терок са изпратени помощни инженерни екипи на ЗВС?

Но щом се вгледа по-внимателно, разбра, че дейностите не са организирани в съответствие с изискванията на земните военни. ЗВС действаха някак си по-праволинейно и целенасочено. За разлика от тях, разгърнатите под нея дейности бяха енергични и независими една от друга, въпреки че всеки екип очевидно спазваше някакъв приблизителен план.

Тежки повдигачи пренасяха гигантски стволове до един масивен товарен кораб, изподраскан и очукан от десетки години тежък труд. Като че ли беше проектиран за астероиден рудовлекач, но сега го товареха с рухнали световни дървета, които щеше да отнесе… в космоса!

Дипломатическият кораб се спускаше и Сарейн започна да различава отделни хора, които се движеха по повърхността. Полазиха я тръпки.

— Това са скитници!

— На такива приличат, посланик — отговори капитанът.

Обзе я яростно негодувание. Даваше си сметка как би реагирал Базил.

— Е, след като вече не търгуват с Ханзата, разполагат с предостатъчно свободно време. Докато моята планета ближе замаяна раните си, те са се промъкнали да използват ресурсите ни.

Беше слушала много от публичните и закрити изказвания на председателя. Беше изчела тенденциозно преиначените съобщения на ханзейските медии, които представяха клановете като егоистични, непредвидими и своеволни. Като посланик беше принудена да се съгласява с Базил и открито да подкрепя изявленията му. Скитниците наистина бяха удобни и лесни за манипулация мишени.

— Защо отмъкват целия този дървен материал?

Капитанът я погледна спокойно.

— Може би са пристигнали да предложат помощ, посланик. Не виждам кой знае колко помагачи от ЗВС долу.

— Скитници да предлагат помощта си без никакви задни намерения? Не е за вярване.

А ако скитниците наистина се бяха притекли на помощ на Терок, защо Натон или някой друг от зелените жреци не беше информирал Ханзата за случващото се тук? Това със сигурност беше наложително!

Нямаше представа каква игра разиграват клановете, нито каква цел се опитва да постигне говорителката Перони с необоснованите си обвинения за пиратските действия на ЗВС. Беше убедена, че по някакъв начин е успяла да заблуди Рейналд и да го оплете в замислите си за женитба. Добре поне, че брат й беше починал преди официалната сватба.

Капитанът приземи дипломатическия кораб върху разчистената опожарена площадка. Сарейн изпита остра болка, като си спомни прекрасната просторна ливада с цветя и пъстри кондорови мухи. Сега на мястото й се беше проснала опустошена, изравнена от тромавите машини черна пръст. Ноздрите й потрепнаха.