Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Истински космически съд на дрогите? — ахна инженерът. — И то функциониращ? Не просто някакви натрошени отломки като онези, които Ханзата е отнесла оттук?

— Цял и непокътнат, първа подобна възможност за някой дързък изследовател.

Кото имаше цяла върволица от постижения в кариерата си и Ческа беше убедена, че сред всички кланове няма по-подходящ от него за тази работа. Той притежаваше ненаситна любознателност, беше изучил всички ханзейски и илдирийски технологии и дори беше изчел всички достъпни документи за кликиските руини, които бяха предоставили археолозите.

— Трябва да отидеш, Кото.

— Но тук все още има толкова много…

Тя повтори думите отчетливо, една по една:

— Трябва да отидеш, Кото.

Той се опъна по детински само още за секунда, след което се ухили.

— Да… Да, трябва. Кога можем да тръгнем?

Ден направи широк жест към вратата.

— Веднага. Горските пожари вече са потушени и Торин Тамблин иска да се върне на водните мини на Плумас. Той ще те откара.

Бъбрещият възбудено Кото тръгна припряно, а Ческа придружи Идрис и Алекса до един балкон, от който можеха да наблюдават несекващите дейности. От далечината до слуха им достигаше глухият тътен на машините, виждаха терокците и скитниците да разчистват овъглените останки от мъртвите световни дървета. Екскавационните и прочистващите екипи бяха разчистили повечето рухнали стволове и ги бяха натрупали на огромни купчини на изпепелен от пожарите парцел. Ческа не знаеше какво мислят да правят с тях.

Погледна надолу и видя Ярод да се изкачва по широкия ствол към гъбения риф. Свързан със съзнанието на световната гора, той се катереше с бързината на гущер. Когато стигна мрежата от подпори и скоби под основната структура, изпълзя по тях и дойде при тримата на балкона.

Зеленият жрец беше почти на възрастта на сестра си Алекса: лицето му беше покрито с татуирани символи на уменията, които беше усвоил по време на службата си на световните дървета. Когато се бе върнал при изпепелената гора, изглеждаше страшно изтощен и съсипан, но сега се беше възстановил напълно.

— Нося съобщение от световната гора, с което тя отправя предложение към Ческа Перони — предложение, което би било от огромна полза за нейните скитници. Бихте ли искали да вземете със себе си част от рухналите дървета? Да ги отнесете? Това е дървен материал с изключителни качества.

— Това е великолепен подарък, говорителко Перони — каза Идрис. — Скъпоценен подарък.

— Но далеч не достатъчен, за да ви се отплатим за всичко, което направихте за нас — добави Алекса.

Ческа се опита да овладее огромната си радост. Никъде другаде в Спиралния ръкав никой нямаше достъп до материал от световни дървета не само за конструктивни цели, но дори за украса.

— Аз съм… впечатлена. Откакто са напуснали Земята, нашите кланове обитават астероиди, кораби и негостоприемни планети. Рядко сме разполагали с лукса на дървото, а сега вие ни предлагате много повече, отколкото бихме могли да използваме за нуждите си.

— Е, все пак сте търговци — обади се Ярод. — Бихте могли да го използвате за търговия.

— Може би.

Ческа изпитваше нарастващо безпокойство, че все още не са получили никакъв отговор на исканията си, и се опасяваше, че председателят Венцеслас крои нещо.

— Дори да не възобновим търговията си с Ханзата, бихме могли да изпращаме дървена продукция на илдирийците или на някои отдалечени колонии, които са в напрегнати отношения с Голямата гъска…

Ческа разбираше колко големи печалби могат да се извлекат от продажбата на редкия дървен материал и взе светкавично решение.

— А част от приходите ще предоставяме на вас. Терокската икономика понесе големи поражения от това нападение.

— Гората ни предоставя всичко, от което се нуждаем — отговори Идрис.

Алекса отпусна ръка върху рамото на съпруга си.

— Нещата се промениха, Идрис. Нашият народ се сблъсква с огромни трудности. С допълнителни средства бихме могли да закупуваме материали и да наемаме работна ръка, за да ускорим възстановяването на гората.

Идрис се почеса по брадата.

— Не се бях замислял за това.

— Сигурен ли си, че световната гора има желание да ни разреши да отнесем толкова много рухнали дървета? — попита Ческа. — Та те са световни дървета, загиналите братя на гората.

Ярод беше категоричен.

— Ческа Перони, вие ще ни помогнете да отнесем нашите мъртви и да придадем на саможертвата им допълнителен смисъл. Едва тогава върху мястото на тази кланица може да израсне нов живот.