Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

В далечината един повдигач повлече един колосален обгорен ствол с размерите на космически кораб. Ческа кимна.

— Дървеният материал от световни дървета със сигурност ще е от голяма полза на нашите космически колонии, а и отплата за труда на скитниците тук. Нека това стане символ за сътрудничеството и приятелството между нас.

Майка Алекса стисна широката длан на съпруга си.

— Тъкмо това би искал Рейналд.

Полетът от Земята до Терок не беше продължителен, но поради нежеланието й да се завърне у дома, на Сарейн й се стори безкраен. Чувстваше се като жена, която отива на посещение на много любим човек в болницата. Беше принудена да го направи поради лични и политически причини, но със сърцето си предпочиташе да запази Терок в спомените си такъв, какъвто беше преди, без да вижда разрухата със собствените си очи.

Но Базил остана непреклонен.

— Помисли за предимствата, които би могла да осигуриш на Ханзата отвътре, като новата майка на Терок. Да привлечем терокците и да принудим измамните скитници да спазват правилата ще е велика победа за човешката раса.

Но тя не можеше ей така да пристигне и да поиска да стане майка на Терок, макар да имаше сили да осъществи промени, големи промени, които щяха да са от полза както за нейния свят, така и за Ханзата. Терокците познаваха и обичаха своите водачи, а Сарейн беше отсъствала твърде дълго. Дори когато все още живееше на Терок, тя не се радваше на особено голямо уважение. Не отделяше много време на зелените жреци и не изпитваше кой знае какво влечение към световната гора. Всеки би я сметнал за пионка на Ханзата. Смущаваха я и намеренията на Базил за безболезнено премахване на отдавна установената независимост на Терок. Даваше си все по-ясна сметка, че властта му над нея е много по-силна, отколкото нейното влияние върху него. Колкото и да й беше трудно да си признае, тя беше достатъчно влюбена в него, за да не иска да го напусне.

Капитанът се обади от пилотската кабина:

— Ако се приближите, посланик, можете да видите Терок върху предното наблюдателно табло.

— Веднага идвам.

Всъщност нямаше никакво желание да види Терок, но влезе в командната кабина на дипломатическия кораб и огледа забулената от облаци планета, където се беше родила. Проследи очертанията на континентите. Колкото и да беше странно, познаваше географията на Земята по-добре от тази на Терок. Как би могла да управлява тази планета? Щеше да си е направо шарлатанство.

Терокският ландшафт представляваше проснал се килим от зеленина, прорязан от огромни водни пространства, но сега забеляза в килима безброй тъмни петна. По-добре беше, че Естара не тръгна с нея…

Макар напоследък двете да бяха преживели немалко тежки моменти, Сарейн отделяше твърде малко време за сестра си. Сега този пропуски се стори болезнен. Беше съсредоточила цялото си внимание върху собствената си политическа активност и задължения, а и кралицата разполагаше със своето обкръжение от помощници и съветници, както и с искрената обич на крал Питър. Но това не беше основателно извинение. Трябваше да си останат приятелки, съюзници… сестри.

Преди Сарейн да отлети за Терок, двете се разходиха в папратовата градина на Двореца на шепота. Крачеха покрай яркозелените разперени като ветрила растения под ослепителната слънчева светлина и разговаряха за детството си, което беше толкова простичко, жизнерадостно, невинно…

Сарейн изпитваше и някаква смътна тревога, че оставя Естара и крал Питър сами и беззащитни. Опитваше се да убеди сама себе си, че организираният от Базил опит за покушение е бил само блъф от негова страна, за да постави Питър на мястото му, но не можеше да е съвсем сигурна.

В един момент Естара спря до една от засадените в саксии малки фиданки и промълви замислено:

— Завиждам ти. Много съм привързана към Терок.

Сарейн погали с пръст мекото дантелено листо на една папрат.

— Понякога ми се струва, че би било по-лесно, ако си разменим местата. Ти да се върнеш у дома, както ти се иска, а аз да остана на Земята.

Кралицата се разсмя изненадано.

— Може да си ми сестра, Сарейн, но няма да ти отстъпя съпруга си. Аз наистина обичам Питър.

— Да, знам. Болезнено очевидно е.

Дълго останаха загледани във фиданката, напомнила им за огромната изпепелена гора. Самата Естара беше донесла дръвчето като подарък на председателя, когато пристигна на Земята, и Натон често го ползваше за комуникация.