Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Сега погали топлата гладка кожа на гърба й, докосна ръбчетата на лопатките й и я притегли към себе си. Нежните й гърди се притиснаха срещу неговите и тя зацелува ухото му, докато той прокарваше пръсти през косата й.

— Може и да не съм съгласен с повечето решения на Базил, но това, че избра теб, е най-доброто, което е направил някога.

За Естара би трябвало да е странно да пристигне от горите на Терок в една съвсем различна култура в самото ядро на Ханзата. Но тя се оказа силна и открита — и го обикна. В началото Питър негодуваше срещу политическите манипулации, които ги принуждаваха да сключат нагласен брак, което му се струваше толкова средновековно… но двамата с Естара имаха толкова общо един с друг и сега разчитаха на взаимната си подкрепа в едно време и на едно място, където никога не бяха сигурни могат ли да се доверят на някого.

Въпреки че много от задълженията им бяха неприятни и обременителни, Питър и Естара бяха щастливи, че са заедно, особено когато имаха възможност да останат насаме и да забравят за огромната заплашителна вселена.

Усещаше топлото й дихание върху врата си, докато тя целуваше брадичката му, отпуснала глава на рамото му.

— А ти, Питър, си причина да ми завиждат не само всички в Терок, но и всяка жена в Ханзата. Все пак мога да се любя с краля, когато си пожелая.

— Само да можех да владея Ханзата така, както владея теб — промълви той.

Въпреки че председателят и помощниците му не очакваха от него да управлява, а само да произнася предварително подготвени изявления и да изпълнява ролята на марионетка, Питър усещаше обърканата ситуация в Ханзейския съюз, включително доскоро стабилните взаимоотношения с терокците и скитниците. Базил се стараеше да упражнява все по-строг контрол, но колкото по-неумолим ставаше и колкото по-безпрекословно настояваше да се следват категоричните му заповеди, толкова по-слабо желание за сътрудничество демонстрираха те. Базил беше убеден, че неотстъпчивостта им е неоснователна. Управлението отдавна беше престанало да е добре смазаната машина, която председателят бе поддържал с неимоверни усилия толкова години.

— Базил е замислил нещо ново срещу скитниците — каза Питър. — Усещам го, но бих предпочел да поемам отговорност за собствените си провали, отколкото да се извинявам за действия, които никога не съм одобрявал.

— Хората знаят, че имаш добро сърце — прошепна Естара. — А аз те подкрепям, независимо от всичко. Знаеш го.

— Да, Естара. Знам го.

— Но в момента не можеш да направиш нищо по този въпрос. Прекалено много се тревожиш през личното си време в леглото. — Тя се качи върху него. — Ще направя нещо, за да забравиш за всичките си грижи.

Той я целуна.

— И какво си намислила?

Естара му показа какво е намислила.

Войната из Спиралния ръкав продължаваше да бушува. Тасия отново се озова в марсианската база на ЗВС. Чакаше. Не беше свикнала да остава без никакви задължения. Междувременно нейната манта заедно с много други кораби беше откарана в космическия док за инсталиране на ново въоръжение, въпреки че тя не беше подавала официално искане за превъоръжаване.

Екипажът й се пръсна — някои от подчинените й излязоха в отпуск, други бяха назначени на служби на Земята. Изпратиха сержант Зизу на лунната база да ръководи обучението на новобранци. Ели Рамирес постъпи в някаква новоучредена изпълнителна комисия за инсталиране на навигационни системи на усъвършенствани бойни кораби.

Тасия усещаше, че предстои нещо голямо, но никой ней казваше точно какво. Чувстваше се странно изоставена. След като скитниците прекъснаха търговията с Ханзата, обичайната антипатия към клановете се засили и самата Тасия стана прицел на завоалирани „скитнически насмешки“. Предвид властващия политически климат нямаше особено желание да прекарва времето си в офицерските клубове и дори избягваше да общува с другите офицери.

Чакаше нетърпеливо в квартирата си възлагането на нова задача. Каквато и да е. Защо се бавеше толкова адмирал Уилис?

ЕА беше с нея, но вече не беше предишното приятелче, което познаваше от толкова много години. Тасия седна на леглото и погледна дребния компютъризиран компаньон.

— Беше толкова храбро компи, ЕА. Така ми се иска да си спомниш какво се е случило.

— Разполагам със сведенията, които ми вложи, Тасия Тамблин. Това е достатъчно.

— Не и за мен.

Тасия беше прочистила личните си записи и беше възстановила свързаните с ЕА файлове и регистри. Беше ги обединила в обобщаващи документи и ги беше вложила един по един в безвъзвратно изтритата памет на компито, като се беше погрижила внимателно да отстрани всяка подробност по отношение на секретните дейности на скитниците. И макар сега ЕА да можеше да рецитира подробно основните събития, които бяха преживели заедно с Тасия, думите му бяха само бездушна фактология, декламация, а не спомени.