Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Щом люкът се отвори, усети миризмата на лютив пушек, прах и сажди — доказателства за смъртно ранената гора. Сбърчи нос от острата воня, а после видя родителите си и сестра си Сели — бързаха към нея.

Сарейн се усмихна механично, на което се беше научила от многогодишната си служба под опекунството на Базил Венцеслас. Но не изпитваше никаква радост от пристигането си. По-скоро я болеше, че се среща със семейството си сред цялата тази трагедия.

В спомените й се мержелееха огромните пространства със световни дървета със златиста кора и тучна дива растителност. Сега виждаше около себе си само черни скелети, отъпкана кал и кръстосващите се коловози от тежките машини на скитниците, осакатили дори онова, което беше оцеляло от гората. Отново я връхлетяха съмненията дали да стане следващата майка на Терок. Тук вече не беше останало кой знае какво за управляване.

Питър тръсна глава и върна подготвения документ на Базил.

— Съжалявам, но няма да го прочета.

Не пропусна да забележи сянката, която мина по лицето на председателя.

— Аз определям политиката на Ханзата и отлично знаеш на какво съм способен, за да направя така, че заповедите ми да бъдат изпълнявани.

Базил не губеше лесно самообладание, но годините на тежки поражения и своеволията на онези, които би трябвало да са негови „лоялни сътрудници“, го бяха изнервили.

Питър се опита да запази спокойствие.

— Твоите медийни манипулатори вече свършиха отлична работа за настройването на общественото мнение срещу скитниците, Базил, но ако изрека тези ругателства, ще се стигне до линчуване, а може би и до избухване на гражданска война.

— Ние вече сме в състояние на гражданска война, Питър, предизвикана от самите скитници.

Питър реши да се възползва от блъфа на председателя, макар да съзнаваше риска от подобна постъпка.

— Тогава защо не накараш да го прочете принц Даниъл? Пробвай го, за да разбереш как ще реагира публиката.

Базил се намръщи.

— До гуша ми дойде от прищевките ти, Питър.

Питър затропа с пръсти по масата. Бяха в частните кралски покои, където председателят беше дошъл да се срещнат.

— Вярваш или не, Базил, и на двама ни интересите на Ханзата са ни присърце. Говорителката Перони беше сгодена за брата на Естара. Може би двамата с кралицата бихме могли да проведем с нея благоразумен разговор и да разрешим проблема.

— Не се налага. Скитниците много скоро ще клекнат. Предвиждам няколко сценария, всеки от които ще доведе до обединяването на човечеството.

Председателят беше допълнително раздразнен от току-що наученото чрез Натон от Сарейн — че скитнически екипи вече повече от месец работят в опустошената световна гора, и от това, че поради някакви причини придворният зелен жрец не беше сметнал за необходимо да го информира досега.

Когато го упрекна, Натон му отговори с кротко безразличие:

— Наше право като независима колония е да приемем помощ от всеки, който изяви желание да я окаже. Това не подлежи на обсъждане от Ханзата.

Зеленият жрец не осъзнаваше значението на подобна информация за цялостната картина.

— Базил, сам ти ме научи да обмислям всички възможни последици — каза Питър. — Чудесно е да подстрекавам народа и да насочвам гнева му срещу хидрогите. Но твоята крайна цел е да асимилираш скитниците в Ханзейския съюз. Затова за мен като крал е недопустимо да ги обрисувам като отявлени предатели и чудовища. Ако направя подобно официално изявление от Двореца на шепота и замислите ти се увенчаят с успех, след това ще трябва да се отрека от думите си и да променя позицията си. Ти не би искал това, нали?

Базил го изгледа изненадано.

— Не знам дали да те удуша, или да те потупам по гърба, Питър, за това, че си толкова добър ученик. Заключенията ти се различават от моите, но наистина не са лишени… от известно основание. Ще обмисля това, което каза. — Той взе документа и тръгна да излиза, без да се признае за победен. — Много скоро скитниците ще бъдат победени, светкавично и окончателно. Може би ще е най-добре, ако засега останеш в сянка, а впоследствие ще можеш да демонстрираш благоразположение. Но ти напомням, че Ханзата трябва да е абсолютно единна под моите заповеди. Ако отново реша да те накарам, Питър, дори не си помисляй да ми противоречиш.

Дори когато беше много разтревожен, Питър имаше едно кътче, където се чувстваше като мъж, а не като управник-марионетка. Когато късно вечер светлините помръкваха и с Естара си лягаха, след като ОХ претърсеше спалнята за скрити камери и изключеше подслушвателните устройства, Питър се радваше на уют и спокойствие, прегърнал своята кралица.