Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

След като скитническите инженери приключиха с възстановяването на гъбения град, Ческа покани майка Алекса и отец Идрис в реконструирания им дом.

Скитническите екипи продължаваха да кръстосват гората с тежките си машини. Вече бяха успели да възстановят отделни части от опустошения пейзаж и да издигнат временни убежища за бездомните терокци.

— Не знам дали щяхме да се справим без помощта ви — каза майка Алекса.

Ческа кимна тържествено.

— Хидрогите разрушиха и много наши небесни мини и традиционния ни начин на живот. Но ние упорстваме и воюваме, и съхраняваме онова, което ценим повече от всичко. Нашите народи имат много общо помежду си.

Отец Идрис вдигна поглед към органичната маса, закрепена на върха на световното дърво с подпорни напречни греди.

— Изглежда… различно.

— Изглежда прекрасно — добави Алекса. — Да се качим.

Ческа и въодушевеният Кото Окая придружиха-терокските лидери в резиденцията им, откъдето бяха управлявали в по-добри времена.

— Справил си се чудесно, Кото.

Ексцентричният инженер преливаше от гордост.

— Ние скитниците сме добри в това отношение, говорителко.

Само за един месец заедно със своя екип беше успял да се справи със задача, която на терокците би отнела години.

Във възстановената зала за приеми Алекса и Идрис се поспряха, за да изчакат зрението им да свикне с мекото изкуствено осветление. После заоглеждаха усмихнати и невярващи променената обстановка.

— Страхувах се, че ще се наложи да изоставим целия гъбен риф — промълви Алекса.

Кото закрачи из помещението като оставена да се разхожда играчка с навита пружина.

— Предварително се запознахте с плановете, но ето това е, което направихме. Подсилихме носещите стени със здрави греди и материал от световните дървета. Можех да използвам метал или полимерни съставки, но реших, че предпочитате естествени материали. — Той почука с кокалчетата на пръстите си една от здравите греди с вълнообразна повърхност, които служещ за подпори в просторното помещение. — В основите на града трябваше да изградим цяла мрежа от скоби и подпори. В момента изглежда малко грубичко, но можете да засадите пълзящи растения или друга зеленина, с които да ги покриете.

— Нашите хора ще са доволни, че могат да се завърнат в своя дом — каза Идрис.

— Дом — промълви Алекса развълнувано. — Тук в тази зала за приеми коронясахме Рейналд. Сякаш беше вчера. А сега и Рейналд, и Бенето са мъртви. — Тя се обърна към Идрис, в очите й имаше сълзи. — Защо Сарейн вече толкова време не си идва? Сигурна бях, че ще дойде.

— Натон ни увери, че скоро ще се прибере — отвърна Идрис.

Кото ги поведе из многобройните коридори на рифа.

— Вижте, навсякъде инсталирахме канализация и тръбопроводи. Много от старите вентилационни системи бяха неефикасни и преплетени. Някои от тях дори бяха задънени. Който е отговарял за поддръжката на циркулационните системи, просто ги е продължавал напосоки.

Идрис погледна съпругата си.

— Да, действително беше точно така.

— Е, сега вече са по-ефикасни. Ще забележите очевидната разлика, когато започнете да ги използвате.

Кото обикаляше наперено около двамата терокци, които оглеждаха изумени и невярващи всички промени и подобрения; съмняваше се, че някога ще разберат как да използват повечето от тях.

Сякаш доловила мислите му, Алекса докосна мускулестата ръка на съпруга си.

— Това са промени, с които ще свикнем, Идрис. Нашият свят вече никога няма да е същият.

Кото пак забърбори:

— Достатъчна част от града е възстановена, за да може една трета от първоначалното население да се настани в него… може би дори половината, ако предпочитате да живеете по-нагъсто.

— Няма да се наложи да сме нагъсто — въздъхна Алекса. — Твърде много от нас загинаха при нападението.

Кото се притесни.

— Май прекалено се въодушевих…

Задъхан и изпоцапан със сажди, по коридора от външната платформа се появи бащата на Ческа и извика:

— Ческа!

Щом видя дъщеря си, отметна потната коса от челото си и продължи:

— Току-що пристигна един от корабите ни със съобщение от корабостроителниците на Оскивъл. Дел Келъм се нуждае от помощта на Кото.

Инженерът повдигна вежди.

— Но аз все още имам много работа тук!

Ден се ухили.

— Келъм е открил малък изоставен кораб на хидрогите. Напълно запазен. Решил, че ти си най-подходящият, който да го проучи. Ако изобщо проявиш интерес, разбира се.