Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Губернаторът на Хирилка се навъси.

— Преди да направиш избора си, първо ме изслушай. Нашият народ беше подведен да повярва, че Джора’х е истинският маг-император, безпогрешният център на всички нишки на тизма, но аз знам, че не е така, тъй като Изворът на светлината го отлъчи. Докато се намирах в подтизмен сън, бях лишен от възможността да се придвижвам телесно, но със съзнанието си стигнах много далеч. Прозрях тайни. Узнах факти, които никой илдириец дори не подозира. А сега най-после разполагам и с доказателство.

Тор’х сякаш щеше да се пръсне от задоволство. Пери’х едва успя да скрие притеснението си.

— Какво доказателство?

Тъй като не се беше присъединил към пируващите сред обраслите с ниалия поля, младият мъж беше запазил здравия разум и скептицизма си, но всички останали хирилкийци поглъщаха повелите на Руса’х безпрекословно.

— Бившият маг-император умря внезапно, докато аз бях в безсъзнание. Джора’х се възползва от вцепенението и скръбта и побърза да се възкачи като нов управник. Илдирийците го смятаха за почтен и достоен. Никой от нас не допускаше, че е обладан от мания за власт! Че е готов на всичко, за да се отърве от нашия баща и да обсеби какавидения трон и Призматичния палат.

Пери’х понечи да излезе, но двама пазачи блокираха пътя му. Руса’х продължи, убеден, че кандидат-губернаторът го чува:

— Сдобих се с мостра от тъканта от един от препараторите, подготвили тялото на мъртвия маг-император за погребението му. Химическият анализ дава абсолютно точен отговор. Сайрок’х не е умрял от естествена смърт. Бил е отровен.

Сред общото ахване Руса’х продължи:

— Неговият телохранител Брон’н вероятно е бил съзаклятник, но е имал достойнството да се лиши от собствения си живот веднага след като моят баща е рухнал мъртъв в какавидения трон. Но Джора’х получи онова, което искаше. Той самият трябва да е убил мага-император и значи е незаконен узурпатор.

Дори упоени от шайинга, присъстващите в цитаделния палат замърмориха, притеснени от чутото. Някои не можеха да си поемат дъх от удивление, но вярваха на думите на Руса’х.

— Тъкмо затова Изворът на светлината помръкна за него! — извика губернаторът. — Духовните нишки не могат да разбулят мрака в сърцето на Джора’х. Всички илдирийци плащат скъпа цена и расата ни ще продължава да страда… ако аз не поведа всички нас обратно към царството на Извора на светлината. — Той скръсти ръце. — Готов съм да направя онова, което е необходимо.

Тор’х слушаше безизразно усмихнат и кимаше в съгласие с ужасяващите разкрития. Пери’х беше вбесен. Руса’х изгуби търпение и се обърна към широкоплещестите телохранители.

— Отведете кандидат-губернатора и го затворете в покоите му, докато не бъде окончателно… убеден.

Нито един хирилкиец не възрази. Пери’х можа да окаже само символична съпротива на мускулестите войници, докато го извеждаха от открития вътрешен двор, където пълзящите растения бяха разтворили ярките си цветове сред вечерния здрач. Нито един хирилкиец не го усещаше в тизма.

След като изведоха кандидат-губернатора, Руса’х обърна гръб на своите партньорки в насладите и направи знак на двамата си предани медицински служители да се приближат.

— Щом Джора’х не е праведният маг-император, то илдирийската раса трябва да се сдобие с такъв. Изворът на светлината избра мен да поема това бреме. Знам, че трябва да изкача труден път, но ще следвам сиянието на светлината. Уверен съм в своята непогрешимост. Ще понеса всичко в името на илдирийския народ.

После легна на един диван, развърза робата си и изложи на показ голата си плът.

— Вие имате привилегията да присъствате на едно събитие, което ще промени илдирийската раса завинаги.

Двамата медицински служители извадиха наточени кристални ножове. Руса’х хвърли поглед към своите партньорки в насладите и си припомни забавленията, които беше споделял с тях. Но неговият жребий вече беше друг и плътските удоволствия вече не го привличаха. Извърна поглед и затвори очи, насочил мислите си към вътрешната светлина.

След понесените изпитания вече знаеше истинската си мисия. Само един егоистичен страхливец би я пренебрегнал. Той беше длъжен да следва призванието си докрай. Единствен той можеше да възстанови мрежата на тизма, да отстрани разрушените нишки около Джора’х и да ги насочи към себе си. Хирилка беше само началото. След нея щяха да се присъединят многобройните системи из Хоризонтния куп, а накрая и цялата Илдирийска империя.