Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Идрис поклати глава.

— Честно казано, нуждаем се от помощта им и лично аз не виждам нищо нередно в това.

Сарейн изпъшка раздразнено.

— Ами всички световни дървета, които отмъкват от Терок? Ще ги превърнат в ценна стока и ще натрупат огромни приходи от тях.

— Ние предложихме материала от световни дървета като отплата за тяхната помощ — отговори Алекса. — Без да й бъде предлагано, Ческа Перони обеща да отделя процент от печалбите за нас.

— Имате ли писмен документ? Споразумяхте ли се за изгодни условия за Терок? Какъв процент ще заделят скитниците?

Идрис се облегна в стола си.

— Убеден съм, че всичко ще е честно. Поначало тя не беше длъжна да го предложи.

— Стотици ханзейски търговци и бизнесмени биха участвали в търг, за да получат правото да обработват и разпространяват материал от световни дървета. Дори не сте се поинтересували от други предложения. Просто сте подарили всичко на скитническите кланове. Не виждам капчица здрав разум във всичко това…

Баща й най-после показа признаци, че търпението му е на изчерпване.

— Сарейн, скъпа, погледни през прозореца всичко това, което се върши. Да забелязваш някакви представители на Ханзейския съюз да предлагат помощта си? Да забелязваш поне един екип от цивилни инженери на Земните въоръжени сили да ни помага във възстановителните работи? Не, нали? Виждаш само скитници. Защо да се отплащаме на други?

Алекса се надигна от позлатения си стол.

— Нямам никакво желание да продължавам това обсъждане, преди да се срещнеш с Ческа, Сарейн. Най-добре би било да проведете личен разговор и да изгладите различията си. Ако хидрогите не бяха убили Рейналд, сега тя щеше да ти е снаха. Двамата с баща ти много бихме искали двете да станете приятелки.

После хвана Идрис за ръка и двамата излязоха и я оставиха сама. Чувстваше се като малко момиче.

Сарейн откри говорителката на скитниците насред една покрита със сажди ливада и й каза направо:

— Родителите ми настояват да си поговорим.

Говорителката Перони повдигна вежди.

— Защо?

— Твърдят, че подозренията ми към твоя народ са неоснователни.

Ческа я прониза с тъмните си очи.

— Твоите подозрения? Това е любопитно, като се има предвид, че Ханзата ни преследва, мами и плячкосва поколения наред. Когато научих, че си се завърнала на Терок, се надявах, че ще действаш като посредник между Ханзата и скитническите кланове, тъй като си сестра на Рейналд. Терокците са независими и предполагах, че имаш по-широки възгледи.

На Сарейн й хрумна, че ако успее да изгради мост над пропастта, Базил ще й бъде задължен години наред.

— Възстановете доставките на екти и ще се опитам да защитя интересите ви пред Ханзата.

— Народът на Терок ли представляваш, или си само изразител на председателя Венцеслас и неговите нагли зевесета?

Сарейн се засегна.

— Позволяваш си недостойни обиди. Просто се опитвам да превъзмогнем нашите различия.

— Обиди ли? Налагам си достойна за уважение сдържаност. Председателят вече е уведомен какво би трябвало да направи, за да възстановим доставките на екти. Топката е в неговото поле.

Сарейн съзнаваше, че е в по-силната позиция.

— Не си прави илюзии, че ектито ти предоставя силата да оказваш какъвто и да било натиск върху Ханзата. На Земята вече пристигнаха няколко товарни кораба от нашия облачен комбайн на Кронха 3. След като изградим и други такива съоръжения и нашата транспортална колонизаторска инициатива укрепне, изобщо няма да имаме нужда от скитническо екти. Тогава какво ще правите?

Ческа не се хвана на въдицата.

— Надявам се да останем самостоятелни и независими. Помисли малко, посланик. Ханзата ни ограби и уби един от нашите хора. В противен случай защо би било необходимо да спрем продажбата на екти? Това беше най-доходоносният ни износ. Но аз видях как постъпват зевесетата с беззащитните ни търговски кораби и невинните мъже и жени, които работят на тях.

— Измислени истории.

— Разполагам с неопровержимо доказателство — повиши глас Ческа. — Не искаш ли сама да видиш останките? Да видиш следите от язери?

Сарейн запази самообладание; не искаше дай повярва.

— Председателят Венцеслас никога не би одобрил подобни безобразия, а кралят със сигурност не би ги подминал.

Но Сарейн си припомни за някои задкулисни действия, които Базил все пак си беше позволил. Нима отвличането на един скитнически товарен кораб и присвояването на ектито му беше нещо по-различно? Нямаше желание обаче да се замисля върху това.