Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Нима забраняваш контакта с Извора на светлината, Пернах? Аз съм престолонаследникът и заповядвам всички да се подчиняват на законния губернатор.

— Добре казано!

Руса’х размаха ръка и получили потвърждение, всички се втурнаха да късат цветовете на ниалиите.

— Това е безразсъдно! — викна Пери’х. — Защо го правиш?

Тор’х откъсна една току-що сляла се двойка от върха на едно от растенията и я подаде на Пери’х. От нея се процеждаше лепкава течност.

— Вземи, братлето ми. Тъй като не разбираш, трябва да се научиш. Това е първата крачка. Трябва да разхлабим връзките на тизма.

— Има повече от една спасителни мрежи — добави Руса’х, — но не можеш да го разбереш, докато не го изпиташ.

Пери’х отблъсна гневно цвета, от който се стичаше кървава мъзга. Един отсвещениците-философи на Руса’х го пое от ръката на Тор’х и погълна няколко капки, след което подаде цвета на съседа си, който изцеди от него още течност. Пери’х изтръпна — даваше си сметка за последиците. Ако всички наоколо се откъснеха от тизма, какво щеше да стане с него? Той имаше нужда от връзката както всички останали илдирийци.

Жителите на Хирилка се кикотеха и се веселяха. Мнозина шляпаха из напоителните канали и цели ята медузи се стрелкаха във всички посоки, за да не попаднат под стъпалата им. Освободени и доволни, сякаш щастливите времена се бяха завърнали и белезите от хидрогите бяха заличени, замаяните илдирийци скубеха насекоморастенията, изстискваха цветовете им и си ги подаваха един на друг. Всички без изключение се наслаждаваха на суровия мощен шайинг.

Руса’х наблюдаваше своя млад кандидат-губернатор с нескрито разочарование, сякаш той вършеше нещо нередно.

— Шайингът само отстранява преградите и заглушава страничните шумове, за да може всеки илдириец сам да зърне Извора на светлината.

Един свещеник-философ застана до Руса’х и втренчи отнесен поглед в Пери’х.

— Губернаторът казва самата истина. Ние се консултирахме с тизма и проникнахме в нишките. Неговото откритие е прозрение за всички нас. Отговорът на загадката е в суровия шайинг.

Пери’х се чувстваше безпомощен.

— Изглежда, не мога да направя нищо, за да попреча на това празненство, но самият аз предпочитам да запазя своята връзка с мага-император, моя баща.

— Всички знаем, че Джора’х ти е баща — отговори с хладно раздразнение Руса’х, — а така също и мой брат. Но това не ти дава основание да смяташ, че всичко, което казва, е правилно.

Губернаторът на Хирилка продължи да наблюдава поданиците си, които не спираха да поглъщат пресен шайинг. Те опустошаваха полетата, но пък ниалиите се размножаваха и цъфтяха много бързо. Дори след днешния необуздан пир с малко усилия износът на дрогата можеше да се възстанови без особено закъснение.

Заобиколен от тълпата, губернатор Руса’х стоеше като статуя — някак откъснат и разграничен. Той притвори очи и се съсредоточи. Дългата му коса — най-дългата сред всички илдирийци, тъй като не беше отрязана в знак на траур — се развя, сякаш разполагаше със своя собствена воля.

Докато жителите на Хирилка около него попадаха под освобождаващото въздействие на шайинга, Руса’х се усмихваше мрачно, отправил мислите си към разпръсналите се нишки на разпадащия се тизм — и усещаше разрастващата се в него сила. Щеше да изгради своя отделна мрежа. Съвсем скоро.

Зашеметен от шума и бъркотията, Пери’х упорито отказваше да се присъедини към вакханалията. Докато хирилкийците се откъсваха един по един от мрежата на тизма, той се чувстваше все по-изолиран и странно уязвим.

Една сутрин, седмица след завръщането на мага-император в Призматичния палат, затворниците и пазачите в разплодителните лагери насочиха погледи към неясния небосвод. Застанал пред главната си резиденция, Удру’х също вдигна поглед, за да разбере причината за възбудата им, и видя огнената диря на спускащ се кораб. Дори от такова разстояние се виждаше, че не е илдирийски.

Младият Даро’х се втурна задъхан към него.

— Очакваме ли товар или посещение?

Губернаторът на Добро усети да го полазват хладни тръпки на ужас. Не разполагаше нито с манипула, нито дори със септа на Слънчевия флот. До този момент илдирийците не се нуждаеха от защита сред дълбините на Империята, а и магът-император Сайрок’х не искаше да привлича вниманието към тази отдалечена и според всеобщо споделяното мнение незначителна отломъчна колония. Сериозен пропуск, каза си Удру’х.