Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Ние не сме поробени.

— Това е погрешно тълкувание на очевидни налични данни. Сега, когато разполагаме с мощно въоръжение, сме в състояние да нанасяме удари срещу избрани от нас цели. Вече избрахме първата човешка колония, където да демонстрираме възможностите и намеренията си. Ще нападнем и ще унищожим Корибус.

Губернаторът на Хирилка стоеше сред пъстро облечените си приближени във вътрешния двор на възстановения цитаделен палат — изпълнители, компаньонки за развлечения, паметители, свещеници-философи и танцьори. Увиснали сред блестящите точици на Хоризонтния куп, двете слънца — ослепителното синкавобяло първично и жълтеникавооранжевото вторично — изливаха яркото си сияние от небосвода.

Пери’х беше застанал мирно до чичо си, но губернаторът изглеждаше разсеян и безразличен към оказваната му чест, сякаш обсебен от нещо, което никой друг не можеше да проумее. Синеокият и постоянно превъзбуден от свръхдози шайинг Тор’х прекарваше голяма част от времето си с чичо им, повече дори от кандидат-губернатора, но все пак много скоро щеше да се завърне на Илдира, за да поеме задълженията си там, и Пери’х щеше да се заеме с обучението си, и то така — надяваше се, — че баща му да се гордее с него.

Руса’х беше свикал обичайното си обкръжение в открития вътрешен двор, за да обяви ново празненство. Замаяният и някак отнесен губернатор на Хирилка вдигна двете си ръце към небето, вторачил поглед в синкавобялото първично слънце, без изобщо да примигне.

— Всички знаете за понесените от мен страдания при последното нападение на хидрогите. Моят дух прекара дълго време в блуждаене далеч от тялото ми и докато се намирах в подтизмен сън, се озовах в селенията на Извора на светлината. Там научих много начини да стана по-могъщ, да укрепя и заякча преданото население на Хирилка. — Гласът му стана по-тих и някак съзаклятнически. — Открих и средство Илдирийската империя да стане по-единна и непоклатима отвсякога, обединена чрез яките връзки на тизма направо от Извора на светлината.

Думите на губернатора разтревожиха Пери’х. Чичо му не беше обсъждал с него странните си размишления и предполагаемите си прозрения. Тор’х почти не реагираше на чутото, изкривил уста в блажена усмивка под въздействието на шайинга.

Руса’х продължи:

— Днес нареждам на целия народ на Хирилка да ме последва сред разцъфналите полета с ниалия. Въпреки че хидрогите нанесоха огромни поражения, престолонаследникът Тор’х успя да възстанови нашето производство на шайинг. Ще се наложи да изнасяме много повече шайинг, отколкото досега, тъй като илдирийците имат огромна нужда от него. Последвайте ме в този ден на празненства, в този ден на промяна, в който се отправяме с безстрашни сърца към новото и всемогъщо бъдеще на илдирийската раса.

И губернаторът бързо тръгна през тълпата. Мантията му запляска като криле. Тор’х закрачи до него. Усетил се изоставен, Пери’х забърза след тях, изненадан, че Руса’х не беше споделил намеренията си с него.

Мелодичният глас на губернатора на Хирилка се извиси над общото мърморене.

— Шайингът е съкровището на Хирилка. Всички ще го консумираме заедно, за да стане той нашата освобождаваща енергия. По този начин най-добре ще отпразнуваме моето завръщане от Царството на светлината. Пресният, необработен шайинг ще ни поведе по пътеките на духовните нишки. Това ще е прозрение за всички вас.

— Забележителна идея, чичо! — възкликна възторжено Тор’х, доволен от всеки открил се повод да поеме още дрога.

— Към полетата на насекоморастенията!

Руса’х излезе от цитаделния площад през един от новоиздигнатите сводове и поведе последователите си по павираната алея, която се спускаше от високия хълм към ширналите се полета, насечени от сребристи напоителни канали.

Пери’х се намръщи. Тор’х беше прекарал много години на Хирилка и Руса’х беше взел бъдещия престолонаследник под крилото си, беше станал и негов приятел, освен настойник. И все пак тъкмо той, Пери’х, беше кандидат-губернаторът, а като че ли никой изобщо не се съобразяваше с присъствието му.

Според рождената хронология Пери’х беше предопределен за кандидат-губернатор на Хирилка, така както Тор’х беше предопределен за престолонаследник. Джора’х уважаваше Пери’х и много често се вслушваше в анализите и предложенията му, а младият мъж му беше обещал да отдаде всичките си сили и способности като следващ губернатор на Хирилка. Тази планета беше понесла много страдания и въпреки че градовете бяха възстановени и ниалийните полета отново процъфтяваха, оцелелите продължаваха да страдат от психически поражения.