Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Рлинда простря ръце, за да ги посрещне, и те отвърнаха на поздрава й с благодарни усмивки и весели подвиквания. Забеляза сред тях млади мъже и жени. Някои изглеждаха самоуверени, други — отчаяни. Какво бяха оставили зад гърба си, за да решат, че да започнат от нищото тук е най-добрата им перспектива?

Една от огромните земеизкопни машини се включи с рев и БиБоб я спусна по подсилената рампа на „Сляпа вяра“, като наду сирената. Колонистите се разсмяха.

Рлинда се огледа и викна:

— Насам, народе! Битпазарът отваря. Докарали сме куп неща, които ще направят живота ви по-лесен.

Орли не виждаше много възможности да си намери приятелче на Корибус, но все пак реши да опита, за да зарадва баща си, а и заради самата себе си.

Беше на четиринайсет, формално прекалено малка, за да участва в първата вълна заселници в един неприветлив колониален свят. През първата година — година и нещо предстоеше да се извърши огромна работа по изграждането на инфраструктурата и полагането на основите, та Корибус да се превърне в процъфтяваща колония. Семейства с по-малки деца щяха да могат да се включат едва във втората вълна заселници, след като колонията престанеше да е зависима от редовните доставки на ханзейско продоволствие.

Но Орли още от малка беше свикнала с отговорностите на възрастен и с безкрайните грижи за гъбената ферма на Дремен. Когато попълваше формулярите за транспорталната колонизаторска инициатива, Ян Ковиц успя да получи специално разрешение за дъщеря си, след като написа многословна препоръка за нейното трудолюбие, зрялост, интелигентност и изобретателност.

В първата група, която се прехвърли през транспортала на Рейндик Ко на Корибус, имаше още пет деца, които не бяха навършили осемнайсет години, две от които момчета. Още първия ден на Корибус, който прекара в проучване на кликиските руини и търсене на тайнствени съкровища и извънземни загадки, Орли се запозна с две от момичетата — Люси и Тела, — и двете на петнайсет години. Пристигаха от Нова Португалия, бяха приятелки от съвсем малки и непрекъснато бъбреха за това колко ужасно се чувствали сред смрадливите дестилационни и винарни на сухите скалисти склонове на Нова Португалия. Орли не смяташе, че тяхната стара планета е толкова неприятна като мрачната Дремен, но нито една от тях не пожела да я изслуша и накрая Орли предпочете да се върне при баща си.

Шепата изпратени ханзейски архитекти и строителни работници картографираха и сканираха оцелелите кликиски постройки в празния каньон. Отначало колонистите живееха в палатки и бараки от сглобяеми елементи като онези във временния лагер на Рейндик Ко, но всички искаха истински домове.

Главният кликиски град беше разположен в подножието на импозантна гранитна планинска верига, която се извисяваше внушително над равнината. По-нататък се простираха безкрайни открити хълмисти прерии. Новите обитатели на Корибус решиха да използват извънземните руини като основа, върху която да изградят своя бъдещ град.

Чуждоземните постройки бяха изградени направо в отвесните гранитни стени, сякаш сгушени в извивката на гигантска ръка. Очевидно каменното убежище се беше оказало капан, в който последните кликиси бяха притиснати и унищожени, а надвисналите над тях гранитни стени преди десет хиляди години бяха превърнати в стъкло от взривовете на мощните оръжия.

Дори след като „Ненаситно любопитство“ и „Сляпа вяра“ доставиха първия товар с оборудване и продоволствие, които бяха прекалено обемисти, за да преминат през кликиския транспортал, новите колонисти все още разчитаха на инструментите, които бяха донесли със себе си, и на грубите материали, които изравяха от пръстта. След първите си обиколки старият Хъд Стайнман беше предложил да използват дървения материал от единичните дървета в равнината. Сега нетърпеливите работници тръгнаха да ги отсекат и някакви едри същества се разбягаха сред полюшващите се треви. Дочули злокобното съскане на тревите, Люси и Тела забързаха обратно към защитения каньон. Орли също се уплаши, но след като двете момичета си тръгнаха, си наложи да остане, за да помага.

Стиснала зъби, тя запристъпва сред шушнещите стъбла след отривистите, приглушени шумове, докато най-после не откри виновниците за тях: големи колкото зайци гризачи, безобидни твари с дълги черни крачета, меки закръглени глави и обли телца, покрити със сиво-кафява козина. Бяха много симпатични и тя лесно хвана един. Когато го притисна до себе си, той се сгуши в нея, сякаш присъствието й му подейства успокоително. Орли реши да си го задържи като домашен любимец. Нали баща й беше казал да си намери приятел.