Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Вие ли сте представителят на колонията? Докарали сме огромно количество стоки за разтоварване.

Стайнман хвърли поглед към каньона, откъдето вече подтичваха дребни фигурки.

— Представител на колонията? Не, по дяволите. Прекалено са заети да се надлъгват, да учредяват комитети, да попълват разрешителни и да се дърлят кой да е първият кмет. Лично аз пристигнах тук, за да се отърва от всичко това. Смятам да се разхождам из равнините и да се грижа известно време сам за себе си.

БиБоб погледна отчаяно „Сляпа вяра“.

— Докарали сме доста полезно оборудване. Сигурен ли сте, че не ви трябва нищо?

— Нищо не ми трябва. Приключих със задълженията си към Ханзата и смятам да си взема заслужената награда. — Той обгърна с широк жест огромния небосвод и се усмихна. — Аз съм този, който откри това място, разбирате ли. Бях транспортален изследовател, натисках плочките наслуки и се прехвърлях — все едно да скочиш от трамплин със затворени очи, без дори да знаеш дали има вода в басейна.

БиБоб тръсна глава.

— Не мога да си представя какво би могло да накара човек да извърши подобна лудост, господин Стайнман. Вие сигурно знаете по-добре.

— Дейвлин Лотце правеше същото — обади се Рлинда. — Много пъти. Не беше кой знае колко разумен.

Пионерът прехвърли тоягата в другата си ръка.

— Вероятно и двамата не сте достатъчно стари или достатъчно отегчени и затова рискувате така хазартно. Исках да се бия с проклетите дроги. Писна ми от целия този идиотизъм, унищожаване на скитнически небесни мин&, нападения срещу научни изследователски платформи, заличаване на цели селища. Имах роднини на Буунов брод, трудолюбиви дървари, които не даваха пукната пара за това кой обитава дъното на някакъв си газов гигант… Но в ЗВС не ме искат, защото съм прекалено дърт. Не ми се изсмяха право в лицето, но го забелязах в очите на членовете на комисията. Мамка му, толкова ли не им дойде наум, че мога да управлявам навигационна станция и да насочвам изстрели от оръжейния пулт не по-зле от всеки младок? Просто имам лошия късмет да съм се родил в неподходящия момент.

Рлинда отвори вратите към товарното отделение на „Любопитство“ и огледа подредените сандъци, след което свали със собствения си контролен пулт и люка на „Сляпа вяра“. Огромните миннодобивни машини чакаха като задрямали исполини да започнат работа всеки момент.

На БиБоб му се искаше да чуе останалата част от историята.

— Роден в неподходящия момент? Преживели сте десетки мирни години в Ханзата. Защо се оплаквате? Би трябвало да сте се радвали на приятен и смислен живот.

— Да, но в един момент ти става досадно да четеш историческите описания за приключенията на други хора. В Спиралния ръкав стана интересно, когато вече бях прекалено дърт. Но това не ме спря. Рискувах мършавия си задник и почнах да прескачам през транспорталите. Открих четиринайсет подходящи за живот свята. Повече от всеки друг.

Рлинда не беше убедена в твърденията му. Не можеше да си спомни колко места беше посетил Дейвлин — нарочно или случайно, — когато се изгуби в мрежата. Надяваше се, че се е устроил в своята спокойна колония. След тази мисия двамата с БиБоб трябваше да се върнат до Релекер, която се намираше близо до Крена, но се съмняваше, че ще намери време да го посети.

— И Корибус е по-приятна от всички други? — попита БиБоб.

Рлинда се запита дали нейният партньор не си търси местенце, където да се установи, ако предпочете да не се върне на Крена, където се беше крил толкова дълго.

— Беше, докато беше пусто и спокойно — отговори Стайнман. — Ще видим какво ще стане, когато се разгърне цялата тази колонизация.

Рлинда се намръщи.

— Да не сте се надявали да разполагате с цяла планета само за себе си, а?

Стайнман се изкикоти и се видяха развалените му зъби.

— Не, Ханзата не е щедра чак дотам. — Той отново погледна приближаващата се откъм селото група. — Време ми е да вървя. Предайте поздравите ми на… а бе на който най-накрая стане кмет тук.

И тръгна през шушнещите из равнината кафеникави треви и извисяващите се като мачти на потънали кораби дървета. Рлинда извика след него:

— Сигурен ли сте, че не бихте искали да вземете нещо, господин Стайнман? Няколко месни консерви или две-три туби протеинов пастет? Имам „Бленд“ и „Екстра бленд“.

Той се обърна, заби тоягата си в меката пръст и отвърна:

— Не, благодаря. Ще ловувам.

Когато дойдоха останалите колонисти, високите треви вече го бяха скрили в прегръдките си.