Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

„Ненаситно любопитство“ на Рлинда беше натоварен с провизии от протеини и витамини за четири месеца, за да гарантира оцеляването на заселниците през периода на оскъдицата, докато колонистите успеят да развият собствено земеделие и да се ориентират кои от местните форми на живот са подходящи за храна. Рлинда се чувстваше лично засегната, че пренася подобни боклуци — нима си заслужаваше изобщо да оцелееш, ако трябва да нагъваш безвкусните протеинови каши, — но не беше нейна работа да се заяжда с какво пълни кораба й Ханзата.

Нито пък на БиБоб. Докато следваше Рлинда в далечните й полети за доставки, любимият й бивш съпруг работеше усърдно и се стараеше да стои в сянка. Председателят Венцеслас спазваше обещанието си да „пренебрегне“ неофициалното му оттегляне от службата в ЗВС, но БиБоб нямаше доверие на генерал Ланиан и на останалите нищожества в офицерски униформи.

Двата кораба пристигнаха в новооткритата колония на Корибус цели два часа преди разписанието. Още в началото на търговската си кариера Рлинда беше превърнала в своя привичка раздуването на времетраенето за полет, така че редовно извършваше доставките си преди уточнения час. Предсрочното доставяне не вредеше на никого. Клиентите оставаха доволни и й създаваха репутация, че е изключително надежден делови партньор — макар че ако някой се погрижеше да провери времетраенето на полетите на конкурентите й, щеше да установи, че е абсолютно еднакво с нейното.

Летяха в тандем, всеки съвсем наясно с уменията на другия. Двата кораба приличаха на двойка соколи, които се спускаха към каньона с гранитни стени и празното доскоро кликиско селище. Кацнаха на разчистения космодрум сред шумолящите поляни встрани от каньона, но Рлинда не видя никаква комисия за получаване на доставките. Е, досега през транспортала бяха преминали само неколкостотин души, за да се установят тук, и със сигурност бяха претоварени с тежки и многобройни задължения. Но пък бяха тук едва от няколко седмици и сто на сто се нуждаеха от цялото оборудване и провизии, които можеха да доставят двата кораба. Следващият полет беше заплануван за след месец.

Тя се свърза със „Сляпа вяра“.

— Пристигнахме, БиБоб. Най-после Корибус. Бас ловя, че винаги си искал да кацнеш тук.

Отговорът му не я изненада.

— Никога не бях чувал за тая дупка, преди да ми кажеш, че е по трасето ни.

— Никога не си чувал за Корибус? Докато седиш през цялото това време в кораба си, защо не се поинтересуваш малко от история?

Той използваше почти цялото си свободно време, за да играе на симулационни хазартни игри и да прави лупинги за забавление.

— О, не само по историята не си падам. Никога не съм проявявал особен интерес и към актуалните събития, освен ако не ме засягат лично.

— Ти си безнадежден случай, БиБоб.

Тя изключи връзката и отвори люка на „Любопитство“. Гравитацията беше малко по-голяма от тази, с която беше свикнала, и тя се олюля на площадката.

От всички свързани с кликиската транспортална мрежа изоставени светове най-забуленият в мистерии беше Корибус. Опустошените от огъня кликиски руини бяха втвърдени в стъкло. В първоначалния си изследователски доклад един проучващ екип беше предположил, че тъкмо тази планета кликиската раса е превърнала в своята последна крепост срещу… нещо. Рлинда си спомни, че именно Корибус беше мястото, където Маргарет и Луис Коликос бяха разчели чуждоземните инженерни диаграми на кликиския факел. Като че ли пътищата й непрекъснато се кръстосваха с Маргарет Коликос.

БиБоб изскочи от космическия си кораб и моментално си постави филтрационни слънчеви очила. Рлинда първа забеляза приближаващия се към тях висок мъж.

— Само един? Трябва да е ужасно амбициозен, ако си мисли, че може да разтовари цялото оборудване и продоволствие сам.

БиБоб му махна с ръка.

Мъжът продължи с бавна крачка напред, спря и вирна глава, за да огледа двата продоволствени кораба. Имаше буйна сиво-жълтеникава коса и носеше вехти дрехи и ватирани ботуши. Метнатият през рамото му тежък вързоп беше издут от инструменти. Дългата му тояга явно беше издялана наскоро от местно дърво. Не се беше бръснал от доста време и страните му бяха покрити с дълга четина — но в никакъв случай поддържана брада.

Рлинда се развесели.

— Да не би да се опитвате да спечелите състезанието за пионер на годината? Кой сте вие?

— Аз ли? Хъд Стайнман.

Рлинда разтърси ръката му и се опита да прикрие реакцията си от нечистоплътната миризма, която излъчваше. Очевидно принадлежността му към традицията на истинските пионери се заключаваше в нередовното къпане и пране.