Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Провери още веднъж местоназначението и координатите и засече една навигационна грешка, преди да ги вложи — беше разместил две цифри на астралния квадрант.

След като приключи с изчисленията, Нико се опита да поднови разговора с венталите.

— Фероуи, вентали, хидроги. Кажете ми за какво беше тази древна война все пак. Защо избухна конфликтът ви с хидрогите? Защо се съюзихте със световните дървета и… какво направиха фероуите, та престанахте да им вярвате? Всички вентали ли воюват на един и същи фронт?

Долови тътнещото присъствие в черепа си.

„В основата си венталите са една общност. Макар да съществуваме на различни места, нашето съзнание и мислите ни са свързани“.

— Значи също като световните дървета.

„По аналогичен начин, макар в миналото да е имало случаи, при които някои части от общото тяло на венталите биваха… заразявани“.

Заинтригуван, Нико изчака, но водните същества не му изпратиха повече мисли.

— Какво ще рече „заразявани“? Като застояла вода ли?

„Не би могъл да проумееш неуловимите подробности, както и особеностите на нашата война“.

— Поне бихте могли да опитате да ми ги разясните.

Водните същества му изпратиха цяла серия неясни изображения, проблясъци на хидроги и вентали, страховити огнени създания и овъглени гори. Той долови ужасите на унищожителната космическа война и с изумление разбра, че насекомоподобните кликиси — а дори и илдирийците! — са участвали в нея. Все още не успяваше да проумее за какво всъщност се сражаваха могъщите безтелесни същества — но причините вече нямаха никакво значение. Продължи да управлява замаян кораба си.

Като момче на Рандеву години наред ходеше на училище, където учеше за земните правителства и историята на клановете. Гувернантското компи УР отговаряше на нескончаемите му въпроси, тъй като децата на скитниците не разбираха битките, в които беше участвала човешката раса.

— Обзалагам се, че причините за вашата война са глупави или дребнави — измърмори накрая той. — Всички човешки конфликти са такива.

„Водолей“ се носеше с пълна скорост напред. Планът на Джес се нуждаеше от значителни количества екти, но говорителката Перони и всички възрастни представители на клановете се бяха съгласили. Все пак след обявяването на ембаргото за продажбата на екти на Голямата гъска скитниците разполагаха с известни излишъци от гориво и най-правилно беше да ги използват, за да дадат възможност на клановете да се сдобият с всемогъщ съюзник срещу дрогите. Нико беше доволен, че участва в това начинание.

Контролният сигнал присветна и той се отърси от унеса си. Сигурно пристигаше на местоназначението… но звездната система не беше там, където беше очаквал. Той провери намръщен координатите, сравни ги с илдирийската карта и разбра, че е тръгнал от погрешна стартова точка. Въздъхна, твърдо решен да не си признае, че се е заблудил. За кой ли път. Мястото беше добро като всяко друго.

Коригира курса и прегледа данните. В звездната система — дори не беше сигурен дали е отбелязана на картите — имаше една малка планета, на която забеляза просторен океан.

— Ето, пристигнахме. Нов дом за вас.

Венталите в цистерните, изглежда, останаха доволни.

„Ще се умножим и разпръснем и така мощта ни ще нарасне още повече“.

Нико влезе в орбита и с облекчение избърса потта от челото си. Грешката му се беше оказала вярна.

— Щом сте с мен, няма страшно. Ще ви разнеса из целия Спирален ръкав.

Тъй като Крена беше фермерска колония, хората не разполагаха с кой знае какво научно и техническо оборудване и Дейвлин нямаше с какво да анализира връхлитането на бойните кълба, прекосили небосвода на планетата.

За негов късмет хобито на един от архитектите в селището беше астрономията. Той имаше сравнително мощен телескоп, с който искаше да изследва нощния небосклон на Крена, но желанието му до голяма степен беше възпрепятствано от ярката светлина на луната, която не позволяваше да бъдат наблюдавани звездите и мъглявините. Когато наскоро слънчевата активност беше нараснала заплашително, разстройвайки местните комуникации, архитектът беше преустроил телескопа в слънчев и от време на време го насочваше към слънцето, като проектираше изображението върху екран. Но вече от месеци не го беше използвал.

— Искам да разбера какво става горе — каза Дейвлин на кмета Руис, когато научи за телескопа. — Би трябвало да се сетя, когато Рлинда Кет ми каза, че преди година е забелязала хидроги в тази система. Не го свързах със слънчевите петна и йонните урагани. Там става нещо — нещо неприятно.