Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Значи очаквам твърде много от тях? — изръмжа Келъм. — По дяволите, поне да не бяха толкова неприятни! Непрекъснато се оплакват, че са отегчени… но въпреки това отказват да участват. Ако гравитацията ни не беше толкова ниска, сигурно щяха да получат хемороиди от това седене върху задниците си, без да вършат нищо.

Зет се изкикоти.

— Е, тогава щяха да станат наистина раздразнителни.

Огромната диаграма на стената до рибната цистерна беше изпъстрена с преплетените орбитални трасета на постоянните съоръжения. Светлите точици отбелязваха местоположението на стотици кораби и изкуствени конструкции. Екраните показваха цял микрокосмос от корабостроителни дейности, като се започне от тези на рудните картографи и рудокопачи и се стигне до интериорните дизайнери и декоратори, които доизкусуряваха последните подробности на готовите космически съдове.

Повечето бойни компита бяха препрограмирани най-вече за извършването на най-трудните дейности в корабостроителниците, като пренасянето на богатите на метал отломки по-близо до огромните топилни. Други подробно картографираха гравитационните полета на пръстените и отбелязваха безопасните зони за преносими фабрики и нови стабилни орбити за конструктивни рамки.

— Оставихме част от разузнавателната им програма непокътната, само онова, което би ни било от полза, така че тези бойни компита вършат отлична работа при високорискови проучвания. Четирийсет от тях изпратих в най-плътните концентрации на пръстените, където никога не съм дръзвал да полетя. Прекалено плътни и рисковани са. Със светкавичните си реакции това са най-съвършените пилоти, на които съм попадал — дори на нашите овехтели тромави загребвачи.

— Не са по-добри от мен, татко.

— Не бих искал да пробваш, сладурано. Остави на компитата необмислените рискове. А и ако се повредят… е, винаги можем да използваме компонентите им за отпадъци.

Келъм увеличи един сегмент от изображението и пунктираните точици заприличаха на рояк комари.

— Близо до планетата пластовете са толкова плътни, че досега никой не смееше да се приближи, но пък трябва да са много богати на суровини. Изненадващото е, че очаквах да загубя половината от тях, но те продължават да изпращат сведения. — Потекоха водопади от подредени в колони цифри и символи. — По дяволите, виж всички тези метали! Една шепа бойни компита могат да оставят без работа старите ни рудокопачи.

— Повечето от тях не биха имали нищо против, татко. Оплакват се не по-малко от нашите гости зевесетата.

Съсредоточен в данните, Келъм не я чу. Чукна с пръст по едно абсолютно необичайно показание и възкликна:

— Какво е това, по дяволите?

Зет погледна и каза:

— При всичките сензори, които си инсталирал в разузнавателните загребвачи, как можа да забравиш да поставиш оптически предаватели?

— Та това са компита! Изобщо не ми хрумна, че ще трябва да правят огледи. — Келъм сви рамене и прокара пръст по диаграмата. — Виж тук. Каквото и да е, няма нищо общо с останалите материали.

— Може би още останки от ЗВС — предположи Зет. — Може да са се спуснали по-близо до планетата.

— Но всички сигнатури са погрешни.

Тя вдигна брадичка.

— Цял ден ли смяташ да се взираш в този компютър, или тръгваме да огледаме сами?

Той се ухили.

— Да вървим, по дяволите.

— Но да се разберем предварително: аз пилотирам, татко. Никакви възражения.

Келъм знаеше, че е излишно да упорства.

Зет кръжеше из най-плътния вътрешен пръстен със скорост, от която баща й изпитваше безпокойство. Някои от препрограмираните бойни компита летяха около тях като придружители, като я насочваха в безопасен курс и излъчваха предупреждения за приближаване на опасни струпвания. За да не демонстрира нервността си, баща й… не спираше да бъбри.

— Забелязвам, че прекарваш доста време с онзи млад командир от зевесетата — Фицпатрик.

Тя повдигна рамене, за да прикрие смущението си.

— Тормозя го безмилостно, но пък друго не е възможно. Самата му личност ме провокира да натискам копчетата му, но реакциите му никога не ме разочароват.

— Ами тогава се опитай да натиснеш някое копче, за да свърши някоя работа за разнообразие. Смяташ ли, че вече привикват с живота тук?

Зет изпъшка.

— Изобщо не.

— В такъв случай не знам какво да правя с тях. Време е да се научат да са от полза. Вече са осиновени семейни членове, а не затворници.

Зет в последния момент избегна три стрелнали се метеорита.