Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Ще приложим малко по-голяма изобретателност. — Базил се обърна към Свендсен. — Реинсталирайте компито, възстановете основните му функции и го върнете на Тамблин. Измислете някаква история къде е било през цялото това време. След което… ще видим.

— Ако внезапното появяване на компито изглежда прекалено нагласено, Тамблин може да стане подозрителна — предупреди Ланиан.

— Всички сме подозрителни, генерале. Напоследък това ни е ежедневието.

Ланиан го изгледа с недоумение.

— Но с какво ще ни помогне това?

Председателят се усмихна.

— Инженер Свендсен може да инсталира и пасивна програма за проследяване, която да ни даде възможност да записваме всичко, което вижда ЕА, докато се навърта около нашата скитничка. Компито ще е наш шпионин, без изобщо да подозира.

Щом мантата на Тасия кацна за презареждане след приключване на обиколката на възпламенените със стари кликиски факли звезди, адмирал Уилис се качи на борда. Необичайната усмивка върху лицето на възрастната дама беше озадачаваща, но приятна изненада.

— Командир Тамблин, имам чудесен подарък за вас.

При появяването на командващия бойната група на ЗВС в квадрант седем целият личен състав застана мирно.

— Какъв по-точно, адмирале? — попита Тасия. — Да не би да имаме разрешение да сритаме в задника още някой хидрог? Нямам нищо против да развърнем поредния кликиски факел, след като резултатът от последния е толкова удовлетворителен.

Уилис се обърна към вратата и каза на някого в коридора:

— Хайде, пуснете го да влезе.

Придружено от един служител на ЗВС, в командния пункт с тежка походка се появи едно компи. Полимерната му облицовка беше почистена и излъскана, сините му светлинни тела бяха подновени.

— ЕА! — възкликна Тасия. Не можеше да повярва на очите си. — Къде се губиш? — Обърна се изумено към адмирал Уилис. — Как успяхте да го откриете? Няма го от половин година!

Компито се обърна към нея и каза с безизразен глас:

— Ти си Тасия Тамблин.

Все още усмихнатата адмирал Уилис продължи:

— Току-що получих съобщение от главната квартира на ЗВС. Компито ти е било намерено в повреден товарен кораб на Ханзата, очевидно пострадал при нападение на хидроги. Целият екипаж е загинал. Едва измъкнахме компито от ръцете на хора, които ровят из боклуците.

— О, ЕА, толкова се радвам, че се върна! През какви ли изпитания си минало…

— Нямам никакви спомени, Тасия Тамблин. — Симулираният му глас беше напълно лишен от изразителност. — Съобщиха ми, че си законният ми собственик.

Тасия погледна с недоумение адмирал Уилис и тя й обясни:

— Всички системи на борда на товарния кораб очевидно са блокирали от енергийното оръжие на хидрогите. По всяка вероятност и паметта на компито ти е изтрита. Открихме серийния му номер и датата на производство, но… — тя повдигна рамене — в ЗВС не се съхраняват задължително досиета на скитнически компита и техните собственици. Как е избягало от теб ЕА? Да не е било откраднато?

Тасия се опита да запази самообладание.

— Не знам. Изчезна при изпълнение на семейна поръчка, която му възложих преди офанзивата на Оскивъл. Нямам представа какво се е случило. След като паметта му е изтрита, вероятно никога няма да разберем. — Тя клекна пред слушателското компи. — Добре, че пазя стари дневници и вероятно бих могла да кача някои от тях, за да възстановя паметта ти, ЕА.

После, спомнила си за изискванията на устава, се изправи и застана мирно.

— Адмирал Уилис, свободна ли съм? Бих искала да заведа ЕА в каютата си и да направя преценка на повредите.

Уилис посочи монитора.

— Флотът от квадрант седем е на док и чака заповеди. В момента не очаквам възникването на извънредна ситуация. Всъщност от доста време задникът ми не е докосвал командния стол на манта. Ще поема следващата ти смяна, за да поопресня паметта си. Все пак от мен се очаква да правя проверки от време на време, нали? — Възрастната дама изпука кокалчетата на пръстите си. — Предполагам, че екипажът ти ще ме впечатли.

— Помощник-командир Рамирес ще се справи отлично — отговори Тасия и хвърли поглед към навигатора си.

Командният състав на Тасия не остана особено въодушевен от перспективата да изпълнява рутинните команди на адмирала, докато тя следи дейностите по време на дежурството им. Но вниманието на Тасия беше насочено към ЕА и тя поведе компито към каютата.

Затвори вратата, седна на ръба на леглото си, сложи ръце върху коравите рамене на компито и го обърна към себе си. Синият слушателски модел се характеризираше с надеждност и независимост. Тасия беше внедрила в паметта му някои специфични програми, но обучението по шпионаж не беше сред тях. Обясненията на адмирал Уилис за това как е било намерено изглеждаха правдоподобни… до известна степен.