— Вече почистихме цялата селищна зона, затова накарах корабите да разпръснат мрежа от биодеградиращ полимер, за да стабилизира почвата. Екип от терокци вече тръгна да търси бързо растяща местна растителност за първата фаза на възстановителния процес. След това искам да вдигна подпорни стени и да терасирам някои от тези хълмове.
Той вдигна един тънък лист с електронни планове и почна да проектира изображение след изображение.
— Мога да инсталирам модерна канализация, тръбопроводи, вентилационни системи и комуникационни възли.
— Те имат своя технология, Кото. Внимавай да не направиш нещо, което не искат.
Той замига.
— Добре де, първо ще ги попитам. Но досега поне са възхитени от обновителните планове и непрекъснато ми помагат. — Показа следващото изображение. — Обикновено използвам необработени метали и сплави като структурни материали. Но в този случай се съмнявам терокците да се съгласят да разравяме или да пробиваме дупки в оголените им скали…
— Изобщо не си го помисляй. Това е подходящо на някой пуст астероид, но тук екосистемата вече достатъчно е увредена. Трябва да излекуваме и възстановим планетата, а не да влошаваме положението й.
— Тъкмо това имам предвид. — Кото чукна плановете с пръст. — Направих анализ на състава и изследвах загиналите световни дървета. Това е забележително вещество, яко почти колкото стомана, но същевременно и гъвкаво. Можем да използваме този закален от огъня дървен материал за базисна рамка на всички структури, от които се нуждаят терокците.
— Е, такъв материал поне със сигурност има в изобилие — отговори Ческа и огледа рухналите наоколо дървета. — За нещастие.
Кото гордо й показа шедьовъра си — проект с приложение на спасеното дърво, няколко необходими компонента скитническо производство и автентичния материал на гъбения риф.
— Виж, мога да укрепя тези части от стария град и да издигна отново останалите. Ще стане по-добре, отколкото е било.
Уникалното му въображение впечатли Ческа.
— Първо трябва да получим одобрението на терокците, но мисля, че ще са доволни.
И наистина смая вглъбения в проектите си изобретател с неочаквана и възторжена прегръдка.
Ден Перони летеше към два влекача за вода, управлявани от близнаците Торин и Уин Тамблин. Те бяха докарали две от цистерните си от водните мини на Плумас, за да ги използват в мащабните операции по загасяване на все още тлеещите пожари по различните континенти.
Бащата на Ческа изпращаше ежедневни доклади до базовия лагер за напредъка на пожароспасителните операции. Вече се справяха и с последните неугасени пожари. Дори от височината, на която се намираше, Ден почти усещаше въздишката на облекчение, която се изтръгваше от разумните дървета. Всеки загасен пламък беше като изваден трън от нежната плът на планетата…
Ческа се беше заслушала в разговора на група скитнически агрономи с Ярод и други високопоставени зелени жреци.
— Предполагам, ще разберете, че ние, скитниците, сме доста опитни по отношение на ефективните методи на засаждане. Специалисти сме и по високите добиви. В повечето случаи нямаме друга възможност, освен да рециклираме всяка капка вода, всяка троха тор, за да произведем максимум годна за консумация биомаса. — Марла Чан Тайлар — майката на Нико — показваше изображения на окъпаните от слънчева светлина парници на далечен астероиден пояс. — На Терок вие разполагате със семена и издънки на световни дървета, но е необходимо да направим израстването на нови дървета по-ефективно.
— Всяка фиданка е от значение — съгласи се Ярод.
— Ето, че започваш да разсъждаваш като скитник — възкликна Марла. — Ще трябва да изградим напоителна система, да разположим в шахматен ред редици високостеблени и нискостеблени растения и да сме готови да ги разсадим, когато настъпи подходящият момент. Имаме много земя за покриване.
Ческа ги остави да обсъждат и планират и останала за малко сама сред цялата тази въодушевена суматоха от всевъзможни дейности, вдигна очи към порутения гъбен град и отново изпита сладко-горчива болка.
Ако всичко това не се беше случило, сега щеше да е омъжена за Рейналд. Съюзът между скитниците и терокците щеше да е направил по-силни двата народа, а Джес щеше да е загърбил всички надежди за продължаване на любовната им връзка. Но Рейналд беше мъртъв, а Джес беше станал нещо повече от човешко същество.
И все пак тук тя може би щеше да спаси нещо много по-важно. Огледа едно обгорено дърво и стисна устни в решителна усмивка.
Читать дальше