Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

След като слънцето залезе и факлите върху куполите на Двореца на шепота бяха запалени, екипът учени продължи да изследва докараните от Терок разрушени отломки от бойното кълбо на хидрогите. Вече седмици наред учените и инженерите изучаваха подробно всяко късче.

Около огромния навес, който скриваше трофея от любопитни очи, бяха струпани бараки с оборудване и други постройки. Платформите с инструменти и химикали бяха осветени ярко. До високите части на сферичната черупка на бойното кълбо бяха издигнати скелета за достъп. Мъже и жени се суетяха около отломките, оглеждаха ги и си водеха бележки.

Придружени според протокола от четирима кралски гвардейци, Питър и Естара прекосиха хванати за ръце площада и се приближиха до платнището на навеса. Някои от механиците забелязаха краля, спряха работа и застанаха мирно като пред високопоставен военнокомандващ.

Малко объркан, русият Свендсен избърса ръце в някакъв парцал и забърза към краля.

— Крал Питър, за нас е чест да ви посрещнем! Проявеното от вас внимание повдига духа на екипа ми!

И му подаде ръка. Гвардейците застанаха нащрек, но Свендсен не обърна внимание на притеснението им.

Кралят благосклонно пое подадената му ръка.

— Съжалявам, ако посещението ни смущава заниманията ви. С кралицата не бихме искали да ви попречим.

— О, но това означава за нас, че проявявате интерес към нашите дейности и резултатите от тях! — Свендсен махна на останалите да продължат проучванията си. — А защо вашият брат Даниъл не проявява интерес към работата ни?

Питър — не беше подготвен за подобен въпрос — се поколеба.

— Ами… принцът има твърде наситена програма за обучение, инженер Свендсен. Все още трябва да научи много неща.

— О, нима това не се отнася за всички нас?

Естара се оглеждаше с грейнал поглед.

— Надявам се, че екипите ви откриват интересни подробности, инженер Свендсен. Тези кълба унищожиха огромна част от моята световна гора.

Свендсен беше нетърпелив и възбуден като дете, което няма търпение да разкъса опаковката на отдавна бленуван подарък.

— Бойното кълбо е изключително впечатляващо, но се надявах да открия ахилесовата му пета. За съжаление запазените отломки са твърде недостатъчни, за да ни дадат възможност да установим евентуалните му недостатъци. Не успяхме да стигнем и до съществени заключения относно неговата технология и механика.

Той тръгна припряно към съседната платформа и Питър и Естара престанаха да се съобразяват с протоколно бавното кралско придвижване. Инженерът се мушна под един огромен извит фрагмент и продължи:

— Не успяхме да открием незасегнато оборудване или части от двигателната или оръжейната им система. Това е просто една купчина безполезен боклук.

Кралят плъзна пръсти по хладната гладка повърхност.

— А анализирахте ли материалния му състав? Не бихме ли могли да го копираме или поне да използваме информацията за модифициране на нашите фрактурно-пулсаторни торпеда или въглеродни разрушители?

— Може би. Четирима от най-добрите ми изследователи на сплави проучват малък фрагмент от корпуса. Компютърните симулации и неразрушителните анализи не доведоха до резултат. Дадох им разрешение да го бомбардират с цялата земна ярост с надеждата да открием нещо, което да надраска бронята му. — Свендсен закрачи по площадката. — Един специалист ми каза, че винаги е мечтал за подобен проект — да използва специализираните си познания за разтрошаване на различни вещества. Увлича се по това.

— Но нали фероуите са успели да го разтрошат — намеси се Естара.

— Повярвайте ми, правим всичко възможно да възпроизведем технологията им.

Свендсен изреди върху един монитор таблиците, сведенията и резултатите от безбройните опити и накрая се обърна към двамата и повдигна безпомощно рамене.

— Като си помисля колко много научихме от разглобяването на кликиския робот, ми се иска да научим поне една стотна от това от тази останка тук.

За щастие, това не беше единственият действащ проект на Ханзата. Само преди седмица крал Питър беше направил официална визита на производството на гигантските кораби-разбивачи — шейсет нови манти-камикадзе, предназначени за унищожаване на бойни кълба. Ханзата продължаваше да бълва и огромни количества нови бойни компита за екипажи на ЗВС въпреки резервите на Питър.

Инженерът удари с юмрук твърдата диамантена броня.