Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Само се моля да съм довела подходящите хора и да носим достатъчно провизии, татко.

Ден Перони се беше съсредоточил върху сложните маневри за кацане.

— Ти тръгна след своята Пътеводна звезда, за да извършиш това благородно дело, Ческа. Имай вяра, че си била достатъчно предвидлива, за да се сетиш за всичко, от което ще имаме нужда. И да не си, ще се справим. Ще успееш отново да ги изправиш на крака.

Като момиче често пътуваше с неговия търговски кораб от едно местоназначение до друго — ханзейски колонии, отдалечени скитнически селища, зловещата пренаселена Земя. На дванайсетия й рожден ден баща й я доведе на Рандеву и убеди говорителката Окая да я обучи на тънкостите на персоналната и семейна политика, от които самият той нямаше никаква представа. Така че когато Ческа го покани да участва в хуманитарната мисия на Терок, той не се поколеба дори за миг. Споменът за окуражителната му усмивка топлеше сърцето й…

Многоцветните кораби накацаха един след друг върху разчистените пространства, където доскоро се бяха извисявали високите световни дървета. Ческа преглътна заседналата в гърлото й буца и си спомни единствения път, когато беше посетила тази планета: за тържествената си годежна церемония. Тогава имаше зелени жреци и дървотанцьори, екзотични блюда и горски аромати, жужене на насекоми и проблясващи между дърветата светлинки.

Всичко това беше изчезнало.

Ческа слезе от кораба и застана до баща си. Изпоцапаните терокци започнаха да излизат от временните си убежища. Тя забеляза сред тях родителите на Рейналд, измършавели и унили, сякаш всяка капчица радост и енергия бе изцедена от тях. Отец Идрис — квадратно подстриганата му брада беше набраздена от сиви ивици — гледаше новодошлите, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Ческа му се усмихна окуражително, горда със своето многолюдно скитническо семейство.

— Клановете се питат дали бихте приели помощта ни. Можем ли да ви подадем ръка за подкрепа?

Усмивката на майка Алекса разцъфна като цвете.

Ако не се броеше краткотрайното шоу за оказване на помощ, което зевесетата бяха разиграли на Терок след нападението на хидрогите, военните не бяха свършили почти никаква работа. Наблюдателните спътници, които бяха оставили в орбита, предоставяха полезни изображения на терокските континенти, но терокците не разполагаха нито с работна ръка, нито с оборудване, нито с ресурси, за да се справят с криза от такъв огромен мащаб.

Дори с подкрепата на абсолютно всички работоспособни терокци пред скитниците лежеше тежка задача.

Като използваха полуготови жилищни модули, предназначени за светкавично изграждане на селища на негостоприемни светове, инженерите на клановете издигнаха базов лагер на една поляна, където всички световни дървета бяха повалени от ледените вълни на хидрогите. Терокците се присъединиха към тях — обясняваха постигнатия до този момент напредък, обсъждаха планове и предлагаха решения с какво най-добре биха могли да помогнат техните зелени жреци.

Ческа наблюдаваше как нейните хора работят с огромно въодушевление и енергия редом с изтощените терокци. Индустриални повдигачи разчистваха задръстилите изпепелената земя непроходими боклуци и струпваха огромните стволове на загиналите световни дървета на високи купчини, които щяха да останат като паметници на световната гора. Огромни екскаватори, предназначени за миннодобивни и конструктивни дейности на лишени от живот планети, работеха на максимални обороти и за един ден свършваха толкова работа, колкото терокците не биха успели да свършат за цял месец.

— Основната ни грижа е да предотвратим по-нататъшната ерозия — каза Кото Окая, докато оглеждаше цялостния проект. — Ако не сме готови до следващия тежък дъждовен сезон, катастрофата ще е невероятна.

— Тази вече е невероятна — напомни му Ческа.

Той се почеса по къдравата кестенява коса.

— Точно така. И по-добре терокците да не преживеят още една.

Понеже познаваше изключителните способности на инженера, Ческа беше изпратила кораб до мразовитата Джона 12. Кото не обичаше да прекъсват работата му върху проект, който вече е обсебил цялото му внимание, но Ческа му беше поискала лична услуга и съпротивата му се беше стопила. Сега я следваше по петите като предано домашно куче.

Кото съжаляваше, че не е имал възможността да проучи останките от разбития краб на хидрогите, преди зевесетата да го отмъкнат на Земята, но Ческа се опитваше да съсредоточи гениалните му хрумвания върху неотложните проблеми и той насочи енергията си към възстановяването на горския свят.