Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Всички тези грешки са отслабили човечеството. — Базил спря до една каменна пейка, но не показа никакво намерение да седне. — Сега е моментът да ги поправим. В състояние сме отново да залепим разпокъсаните парчета.

Сарейн спря да погали цветовете на един лимон и й хрумна интересно сравнение.

— Виждаш се като човешката версия на мага-император — опитваш се да събереш всички нишки на политическия тизм.

Изражението му стана почти момчешко.

— Хм, това ми допада. Наистина разполагам с най-добрия план за ефикасно сътрудничество. Крал Питър може да е нашият говорител, а дори архиотецът на Църквата може да е полезен, макар че ще взема окончателно решение… след като се посъветвам с моите сътрудници, включително и с теб, Сарейн.

— След като се окажа чак на Терок. А не тук до теб.

Дали не искаше да я отдалечи от себе си? Може би усетил, че всичко около него се разпада, се опитваше да запази контрол върху ситуацията. Може би беше осъзнал, че е прекалено зависим от нея и че дори я обича, което неминуемо го дразнеше. Нищо чудно, че я отпращаше. Беше напълно в стила му.

— Добре, Базил. Ще се върна на Терок. Ще се опитам да стана следващата майка.

Усмивката му беше израз на облекчение и задоволство, но без забележима сърдечност.

„Ще го направя заради теб“, мина й през ума.

Магът-император Джора’х се срещна за първи път с дъщеря си в резиденцията на губернатора на Добро. Макар да беше предполагаемата спасителка на Илдирийската империя, тя си беше просто едно момиченце.

Вярно, изглеждаше прекалено уравновесена за годините си. Големите й невинни очи, които беше наследила от Джора’х, блещукаха като сапфирени звезди, а тясната брадичка и деликатното й лице болезнено му напомняха за майка й.

Срещата с дъщеря му го разтърси като електрически ток и в съзнанието му нахлуха спомени за многобройните му срещи с красивата Нира, когато се бяха любили — далеч по-многобройни, отколкото с която и да било друга жена преди или след това. Дори след изминалите години и макар да знаеше, че зелената жрица е мъртва, Джора’х изпитваше дълбок копнеж по нея.

И все пак, когато дъщеря му застана пред него, като че ли скръбта и болката му понамаляха. Джора’х се изуми от невероятната й сила и интелигентност, които усети през тизма, въпреки че поради майка й връзката и духовното му общуване с нея бяха обременени. Дори като маг-император не можеше да се свърже съвсем пряко с нея, но му изглеждаше по-силна и категорична от обичайното. Не беше в състояние да обхване всичките й способности.

— Осира’х — промълви той, след като въздъхна дълбоко. — Ти си… много красива.

Момичето се поклони; избягваше да го погледне.

— За мен е чест да ви служа, господарю.

Официалното й поведение му подейства като забит в гърдите кристален нож. Най-после тя вдигна очи към него и той се сепна от копнежа и близостта, които зърна в тях, сякаш тя споделяше с него безброй спомени, макар да се срещаха за първи път. Долавяше съвсем смътно мислите и присъствието й в тизма — като неясна струйка пушек.

— Изключително сме доволни от развитието на Осира’х — намеси се Удру’х. — Най-добрите инструктори и свещеници-философи насочват обучението й и тя се справя великолепно. Способностите й са… несравними с всичко, което сме срещали досега. Тъй като войната продължава, времето, с което разполагаме, е крайно недостатъчно. Осира’х вече е почти напълно подготвена да служи като посредник между илдирийците и хидрогите, от което отчаяно се нуждаем.

Джора’х постави внимателно пръсти под брадичката на момичето и повдигна лицето й, за да го разгледа внимателно.

— Така ли е?

— Готова съм. — Тя примигна с блесналите си очи. — Ако това е, от което се нуждаете.

Осира’х беше още съвсем малко момиче, но на Джора’х му стана болно за пропуснатото време, когато не бяха живели заедно. Той беше нейният баща и би трябвало да се грижи за нея, докато расте и се обучава, както се беше грижил за всички свои деца, за всички кандидат-губернатори. Но Осира’х беше особен случай и то не само в смисъла, който беше от значение за разплодителната програма на Добро.

Той се обърна към навъсения губернатор.

— Искам да отида с Осира’х на гроба на майка й. Надявам се, че си го отбелязал, така че ще можем… — гласът му потрепна, но той се овладя — дай поднесем почитта си и да си спомним за нея.

Лицето на Удру’х остана безизразно.