Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Дойде моментът да се възползваме от предимствата си, Сарейн. Ти си наред.

Тя пъхна ръка в неговата.

— По принцип винаги съм готова да се възползвам от предимствата си, Базил. Но би трябвало да ми обясниш по-ясно какво точно имаш предвид.

Той я погледна и въздъхна нетърпеливо, сякаш отговорът беше очевиден.

— Сестра ти Естара е кралицата, но сега ти си най-възрастният член на управляващото семейство на Терок. Хидрогите убиха двамата ти братя. Родителите ти явно нямат никакво желание отново да поемат управлението, с което и без това никога не са справяли особено успешно.

— Вероятно им липсва… дарбата на политици. Но се стараят, колкото им позволяват силите.

— За щастие, Сарейн, знам, че ти притежаваш тази дарба. След задълбочен размисъл стигнах до извода, че за всички би било най-добре да се върнеш на Терок и да предявиш претенциите си като… майка Сарейн.

Тя трепна като ужилена.

— Това не е въпрос на претенции, Базил. Родителите ми ще са безкрайно щастливи да ми предоставят трона.

— Толкова по-добре тогава.

И той отпи глътка леден чай, сякаш въпросът беше изчерпан.

Когато я взе под своето покровителство, беше убедена, че я използва, за да се домогне до известни облаги по отношение на упорито отказващите да сътрудничат терокци. Но след като кризата с хидрогите продължи да се задълбочава, започна да се чувства като домашен любимец, който чака да му подхвърлят трохите от масата, когато той благоволяваше да я забележи изобщо. Защо сега се опитваше да се отърве от нея? Къде беше сбъркала?

— Но не съм убедена, че искам да постъпя точно така.

Сарейн беше разгледала подробно донесените от спасителните кораби на ЗВС изображения и нямаше никакво желание да вижда обгорените белези, да диша просмукания с пушек въздух и да наблюдава как оцелелите съкрушени терокци кретат вцепенени в изпълнение на безнадеждните си задължения.

— От гледна точка на настоящата ми роля тук това би било крачка… назад.

Базил я прониза със сивите си очи.

— Не и за Ханзата. Не бъди егоистка.

И я погали нежно по ръката. Жестът му не беше израз на спонтанно обзело го чувство, а по-скоро изчислено средство да предизвика съгласието й. Тя потисна желанието си да потръпне от докосването му.

— Под заплаха е поставено самото ни равновесие — продължи той, — но ако успеем да вземем нещата в ръцете си — аз, ти и всички останали, на които разчитам — Ханзата може да излезе от ситуацията още по-силна. Всичко ще се подреди чудесно.

Чаят изведнъж й се стори горчив.

— Единствено ако стана следващата майка на Терок?

— Това може да се окаже ключов момент. Ела да се поразтъпчем.

Закрачиха по лъкатушещите пътеки, обгърнати от сладникавия аромат на цитрусовите цветове.

— Винаги съм имал огромни планове за човечеството. Преди да се появят хидрогите, това беше само мечта, дългосрочен проект. Докато Спиралният ръкав е представлявал открита игрална площадка, а междузвездните пътувания са изглеждали смътна възможност, на Земята нищо не й е струвало да пусне единайсетте заселнически кораба да отлетят като току-що оперени пиленца от гнездото. Сега обаче ситуацията е различна. Изправени пред противник като хидрогите, трябва да се обединим като мощна империя, а не да се превърнем в разбито и разпокъсано семейство.

Грандиозните му планове винаги бяха очаровали Сарейн.

Досега никога не беше изпитвала безпокойство от начина, по който разговаря с нея, но сега долови, че Базил се опитва да я манипулира, както скулптор мачка глината с ръце. Неловкостта и многословността не му бяха присъщи. Но напоследък се изпускаше и си проличаваше, че е объркан и несигурен.

Той продължи:

— След като пострадаха толкова много хора и бяха нанесени толкова много щети, страницата вече е обърната и всички стари задължения са изчистени. Виждам реална възможност за обединяването на всички отломки на човечеството и събирането на разпръснатите ни блудни деца — терокци, скитници и всички ханзейски колонии. Трябва да го направим! Можем да използваме настоящия труден момент като катализатор за обединяване на цялото човечество срещу хидрогите… както и срещу всеки друг евентуален противник. Кой би могъл да каже със сигурност какво ще ни донесе бъдещето?

Базил продължи с тежки обвинения срещу бившия председател Бъртрам Гозуел, който е разрешил на скитниците да се отцепят. Сега Ханзата плащала скъпо за липсата му на прозорливост. След това започна да ругае стария крал Бен от времето на председателя Малкълм Станис, подарил на терокците независимост, без да помисли за предимствата на телевръзката.