Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Да се скита без точно посочено разписание и местоназначение напълно отговаряше на предпочитанията и уменията на Нико. Той почти никога не пристигаше, където или когато трябваше, а сега изобщо не беше необходимо да се тревожи за такива досадни подробности. Пулсиращите в контейнерите вентали, изглежда, също не им обръщаха особено внимание. Водните същества живееха в други времеви измерения и им беше достатъчно въодушевлението, че в Спиралния ръкав предстоят огромни промени.

Нико вписа в дневника си следващото предполагаемо местоназначение, което щеше да промени пост фактум, ако вземеше решение да запраши в друга посока.

— Мисля… да прескочим до Пторо — каза той високо, надявайки се на някакъв отговор: нали Джес можел да общува с венталите още преди да се „присъедини“ към тях. — Знам, че там няма вода за вас, но ви обещавам да намеря веднага след като зърнем Пторо. Може да се окаже интересно. Никой не се е мяркал там, след като зевесетата използваха кликиския факел. Ще направя снимки, за да ги покажа на родителите си — нищо, че и двамата ненавиждат Пторо.

Щом се замисли за семейната си история, Нико се запита дали венталите могат да долавят информацията в главата му. Неговият прадядо беше закупил едно овехтяло илдирийско небесноминно съоръжение с чудовищни размери на Пторо и в продължение на две поколения кланът Тайлар го беше експлоатирал въпреки слабата му ефикасност. Справяха се някак си, но никога не можеха да заделят достатъчно средства, за да подновят системите. Баща му, Крим Тайлар, негодуваше, че бил принуден да се трепе със съборетината на дядо си.

Облаците на Пторо бяха студени, а старият облачен комбайн скърцаше и трещеше така оглушително, че баща му цял живот се оплакваше от тътена му. Нико прекара цялото си детство, зъзнейки в небесната мина, загледан в металносивите облаци.

Майката на Нико, Марла Чан, беше пристигнала от един астероиден парников комплекс, където се отглеждаха хранителни продукти за скитническите селища. Парниците на Чан бяха винаги затоплени от яркото слънце и майката на Нико така и не успя да свикне с мразовитите облаци и течения на Пторо. И когато хидрогите настояха добиването на екти да бъде прекратено, Крим беше истински щастлив да се махне от небесната мина, да я разпродаде за отпадъци и да вложи парите в парниците на Чан. Сега двамата с Марла се радваха на яркото слънце и отглеждаха хранителни продукти.

Нико обаче не го свърташе на едно място. Като всеки истински скитник, обичаше да кръстосва от място на място и да открива използваеми находища от екти, които да доставя по скитническите аванпостове. Обичаше оживлението на Рандеву и Ураганово депо, но въпреки че шумът и бъркотията му харесваха, бързаше отново да се качи на кораба си и да тръгне да обикаля сам.

Мисията с венталите беше идеалното занимание за него.

Навигационните изчисления до Пторо не представляваха особена трудност, тъй като беше ходил там вече много пъти. Когато стигна до бившия газов гигант, направи проверка, за да засече останали изследователски кораби на ЗВС или технически наблюдателни платформи в околността, но на мястото на някогашния студен сив свят видя само едно пламтящо кълбо.

Голямата гъска беше взривила планетата и Нико се надяваше, че е дала добър урок на дрогите.

Докато обикаляше в орбита все по-близо до бушуващите нажежени морета, забеляза елипсовидни отломки от пламъци, които се придвижваха напосоки и самостоятелно един от друг… очевидно живи. Носеха се сред нажежените газови слоеве като заиграли се в морските простори земни делфини, издигаха се и се гмуркаха, сякаш наслаждавайки се на новата си територия. Фероуи. Нико се усмихна удивено. Не беше очаквал да зърне огнените същества със собствените си очи.

„Внимавай“.

Предупреждението звънна в главата му. Говореха му венталите, както бяха разговаряли с Джес Тамблин в неговия мъглявинен гребач.

— Има ли причина за безпокойство? Нали на Терок фероуите помогнаха на хората срещу хидрогите?

„Те са непоследователни и не заслужават доверие. Съюзите им са потайни. Сега може и да са противници на хидрогите, но това винаги може да се промени“.

Тъй като корабът му не беше въоръжен, Нико бързо се отдалечи от Пторо, въодушевен много повече от това, че венталите най-после му бяха проговорили, отколкото от това, че беше видял фероуи…

На старите илдирийски звездни карти в една близка звездна система беше отбелязана безименна планета с огромни океани и мразовити морета. Реши да са насочи към нея.