Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Малко след разрушителното нападение и преди Тор’х да се върне, за да поеме ръководството на възстановителните дейности, Пери’х организира временни бюра сред руините на цитаделния палат. По-късно, за да не се пречка (според израза на брат му), се върна у дома, да начертае планове и да изпраща спешни доставки от Призматичния палат, което отговаряше в много по-голяма степен на неговите умения и интереси.

Ако можеше сам да избира, Пери’х би предпочел да остане в Миджистра, където би могъл да се посвети на политиката и дипломацията. Преди няколко години баща му каза, че трябвало да се посвети на изучаването на историята на човешкото законодателство и управление с оглед на по-доброто опознаване на човешката раса. Тогава Пери’х се надяваше да прекара десетина-двайсет годни като посланик в Ханзейския съюз и беше усвоил човешките закони и особено търговското право. Дори беше успял да проучи прочутата Ханзейска харта и можеше да цитира цели пасажи от нея.

Подобно на адар Кори’нх, Пери’х проявяваше изключителен интерес към знаменити човешки исторически фигури. Бившият адар беше усвоил много неща от тяхната военна стратегия, а Пери’х се беше съсредоточил върху законодателството, традициите и етиката. След като се бяха сблъскали с противната наглост на някои представители на Ханзата, много илдирийци бяха стигнали до заключението, че хората са алчни и прекалено амбициозни, но Пери’х беше чел за много от тях, които биха могли да служат като достойни образци за поведение на самите илдирийци.

Особено го впечатляваше сър Томас Мор, чиито лични убеждения били по-съществени за него от самия му живот. Когато го накарали да изрече неотговаряща на тях клетва, Мор отказал да изпълни заповедта на своя крал — нещо немислимо за който и да било илдириец! — и предпочел да бъде екзекутиран в името на истината и достойнството, без да се разколебае нито за миг въпреки многократно предоставените му възможности да се отрече. Пери’х беше убеден, че подобни истории заслужават да бъдат включени в Сагата за седемте слънца…

Излъчващ непоколебима решителност, Руса’х предвождаше разрастващата се тълпа илдирийци, които се присъединяваха от селищата край ниалийните полета. До жителите на градовете и селата из целия континент се разпращаха съобщения със заповедите на Руса’х всички да излязат в полетата. Той им обещаваше дар — изпълнен с наслади и отдих ден.

Редиците насекоморастения се поклащаха лекичко. Сребристобелите мъжки насекоми прехвърчаха от храст на храст, отзивчивите женски цветове на дебелите стъбла ги подмамваха с лавандулово-синкавите си венчелистчета, излъчващи наситени феромонни ухания. Всички индирийци се заливаха от смях и крачеха зад губернатора. Сепнатите мъжки насекоми се разлитаха наоколо, сякаш раздухани от внезапен порив на вятъра.

Руса’х вървеше сред ниалиите, сякаш изпаднал в транс, разперил ръце, за да докосва с върховете на пръстите си мъхнатите листа. После извиси глас:

— Аз се взирах право в Извора на светлината. Видях и разбрах неща, които никой друг илдириец не може да проумее. Доверете ми се и ще ви поведа. Този шайинг е ваш! Той е дар за моя народ. Поемайте го пресен и силен, разтворете вратите на съзнанието си, за да се обединим като частици от всеобщия гоблен. И тогава всеки сам ще съзре Извора на светлината!

Тор’х нетърпеливо откъсна една от разтворилите се пъпки, просмукана с млечна мъзга, стисна я и изцеди сока в устата си, после я подаде на чичо си. Руса’х също изцеди няколко капки в устата си — жестът му изглеждаше повече символичен.

Загрижен, Пери’х бързо се приближи до него.

— Дали е проява на мъдрост народът ни да поеме толкова много шайинг, чичо? И то в такава мощна форма. Той размътва тизма и ни отделя от останалата част от илдирийската раса. При това толкова много илдирийци едновременно? Би трябвало да се опитваме да сме по-силни в единството си и да не си позволяваме да го разпокъсваме.

Руса’х присви очи, сякаш пред него беше застанал непознат.

— Аз ще поведа всички илдирийци.

— Магът-император предвожда всички илдирийци.

Руса’х се намръщи.

— Аз ги повеждам по нов път. Вече обсъдих проблема с моите свещеници-философи и всички те ме подкрепят.

— Спрете! — викна високо Пери’х. Не искаше да противоречи на губернатора, но беше убеден, че трябва да направи онова, което е правилно. — Това не е мъдро и аз го забранявам!

Но изправените сред ниалиите илдирийци бяха готови както винаги да последват разпорежданията на Руса’х. Тор’х се изкикоти саркастично на наивния си брат.