Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

След заминаването на зловещия кликиски робот Осира’х продължи духовното си обучение с всеотдайна прилежност. И отново се престори, че не разбира случващото се на Добро…

До този момент всичките й усилия бяха съсредоточени върху постигането на една-единствена цел. Нейните инструктори и пазачи, свещениците-философи и самият губернатор я възпитаваха и се обявяваха за нейни приятели. Внушаваха й по всички възможни начини изключителната роля, която й предстоеше да изиграе. Откакто се помнеше, тя полагаше максимални усилия и изпитваше искрена гордост от удовлетворението, с което Удру’х посрещаше всеки неин успех.

До нощта, през която най-после се срещна с майка си.

Беше усетила призивите, копнежа на непознатата, но някак си близка жена. Телепатичната връзка беше докоснала сърдечните струни на момиченцето и го беше накарала да наруши правилата и да излезе навън, в тъмното. И там, край оградата на разплодителния лагер, Осира’х срещна зелената жрица. Нира Кали. Майка си. Тайната, която Удру’х беше крил през цялото това време.

Осира’х не искаше да узнае, не искаше да повярва на всичко онова, което й беше споделила Нира чрез светкавично изградената телепатична връзка, но сега всички тези спомени бяха станали нейни, съвършено ярки в съзнанието й и тя не можеше да се освободи от разтърсващото я знание. Със сърцето си усещаше всичко, което беше изпитала майка й, включително огромната радост от любовна й към Джора’х. Това беше невероятно бреме за нея, но разумът и сърцето й бяха силни. Удру’х я беше научил да понася всичко заради своите собствени замисли.

През онази нощ Осира’х беше научила всички подробности за насила принудените да участват в разплодителната програма човеци, потомци на тайно отвлечения земен кораб. За свой ужас беше разбрала, че губернаторът, нейният наставник, който твърдеше, че се грижи за нея повече от всеки друг илдириец в Империята, е в основата на отвратителния проект. Удру’х беше изнасилил майка й, за да забременее с нейния брат Род’х. А когато я заловиха с Нира, пазачите ги разделиха и пребиха с тояги майка й. От този момент мислите й се лутаха като изгубени в пустошта.

Лъжи… толкова много лъжи.

След това Осира’х започна да се опитва да използва способностите си, за да надникне в най-потайните мисли на Удру’х. Стараеше се да го прави незабележимо, но духовното й докосване беше несръчно и губернаторът всеки път я усещаше. За неин късмет той само се радваше на нейните пораснали умения, без да се досеща за истинските й намерения.

Тогава Осира’х стана изключително предпазлива, тъй като не искаше губернаторът да разбере, че най-после е узнала мъчителната истина. Не го предизвикваше и не му разкриваше ужасните неща, които знаеше. Вместо това продължаваше духовното си обучение, полагаше максимални старания, за да стане още по-силна — сега вече заради собствените си намерения.

Вече не се доверяваше на бащински настроения към нея губернатор и не изпитваше никакво удоволствие да слуша разказите му за нейното предопределение. Когато я посещаваше, той беше усмихнат и ласкав както винаги и оставаше безкрайно доволен от напредъка й. Тя се стягаше, за да не позволи на сърцето си да се разтопи от многото прекрасни спомени. Удру’х сякаш действително изпитваше безкрайна привързаност към нея… или това също беше само лъжа?

Всеки път, когато той идваше при нея, Осира’х изграждаше около мислите си здрава стена, за да не му позволи да заподозре истинските й намерения и мрачните й съмнения. След съдбоносната среща с майка си момиченцето вече никога не си позволи да бъде откровено с него. Не можеше да допусне този риск.

За щастие доверието на Удру’х към нея беше непоколебимо. Макар че напоследък той й се струваше някак по-напрегнат и неспокоен…

В стаята за духовни занимания инструкторите приканиха децата към внимание. Осира’х се приближи към Род’х и останалите си братя и сестри по майчина линия.

— Упражнявайте умовете си по начина, по който един танцьор упражнява мускулите си — каза свещеникът-философ, слаб мъж с бледо лице. — Осира’х и Род’х, вие сте надарени с най-големи способности, по-големи от моите и на останалите, взети заедно. Но те също могат да ги развият. — Свещеникът-философ скръсти ръце. — Сега се съсредоточете, насочете мислите си и отворете съзнанието си. Вие сте плувци, запратени във всемирното пространство. Изследвайте неотбелязаните на карта морета сред илдирийските светове. Достигнете газовите планети и открийте… хидроги. Разберете дали можете да проникнете и да усетите мислите им.