Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ами ако Теранският ханзейски съюз беше открил Добро въпреки всички мерки за секретност? Ами ако Земните въоръжени сили бяха разбрали какво се е случило с изчезналия им заселнически кораб и изпращаха бойни кораби? Ами ако в глупостта си Джора’х им беше съобщил истината?

Но това беше невъзможно. Ад ар Кори’нх беше унищожил пустия „Бъртън“, без да остави и следа от него. А въпреки опасенията си относно експериментите на Добро магът-император все пак си даваше сметка за последиците, ако земното правителство узнае за случващото се тук.

— Ела с мен, за да разберем — каза Удру’х.

От главното селище бяха наизлезли пазачи, чиновници и учени и предпазливо се приближаваха към площадката за кацане.

Странният кораб се спусна към повърхността сред вихрушка от горещи газове и оглушителен шум. Конструкцията му беше твърде груба — целта явно беше да се създаде високоскоростен и ефикасен космически кораб, състоящ се единствено от двигатели и носещ модул. Недодяланите, но ефективни ракетни двигатели за убиване на скоростта изригнаха към земята черни струи.

Макар досега да не беше виждал подобен космически съд, губернаторът на Добро предположи кой би могъл да го конструира. Това можеше да се окаже по-лошо, отколкото ако ги бяха разконспирирали хората.

Един от долните люкове се отвори, сякаш бронирано мекотело разтвори черупката си, и под ярката слънчева светлина се появи кликиски робот. Завъртя глава и огледа с оптическите си сензори илдирийското селище и оградените бараки за човешките затворници.

После тръгна напред на тънките си крачка, без да каже нито дума на струпалите се илдирийци, сякаш имаше абсолютното право да се намира тук. Пазачите вдигнаха оръжията си за стрелба, но Удру’х изобщо не беше убеден, че лесно могат да спрат бръмбароподобната машина.

Той се изправи пред робота, твърдо решен да попречи на по-нататъшното му напредване.

— Стой. Какво правиш тук?

Кандидат-губернаторът Даро’х наблюдаваше отстрани, впечатлен от смелостта на чичо си.

Роботът забръмча и се вторачи в губернатора.

— Проверявам.

И пак се заклатушка напред и Удру’х се принуди да се дръпне от пътя му, за да не го стъпче. Тръгна след робота.

— Това е илдирийски свят. Кликиските роботи нямат работа тук.

— Ние решаваме къде имаме работа, особено след като илдирийците вече не спазват нашите древни споразумения.

— Древни споразумения ли? — възкликна раздразнено Удру’х. — Вероятно тъкмо вие би трябвало да си ги припомните.

— Нашата памет е напълно изправна — отговори роботът.

Губернаторът се разсмя.

— Охо? Това май не го казвате на хората, а?

— Отношенията ни с човеците не са ваша работа.

Роботът пристъпваше неумолимо към разплодителния лагер. Човешките затворници надничаха иззад оградата, втренчени с ужас в зловещата черна машина, тъй като никога не бяха виждали подобно нещо.

Удру’х вървеше след робота и викаше:

— Хидрогите нападнаха илдирийски селища на Кронха 3, на Хирилка и на други планети. Кликиските роботи или не могат, или не искат да окажат жизненоважната подкрепа, за каквато сме се договорили. Илдирийците имат не само правото, но и задължението да се защитават. Щом вие не го правите, ще го направим ние.

Застанал до оградата, роботът засвятка с оптическите си сензори: сканираше хората, илдирийските медицински служители и бараките за разплод. Администраторите и лекарите започнаха да избутват децата на скрито, но роботът явно разбра, че много от тях са със смесена кръв на хора и илдирийци. Машината безмълвно събираше необходимата й информация.

— Поради двуличието си вие вече не сте наши партньори — продължи Удру’х.

После махна с ръка и стотина войници се струпаха около робота, за да попречат на по-нататъшните му наблюдения.

— Веднага се махни. Не те искаме тук.

Роботът дълго не предприе нищо — преценяваше шансовете си. Най-накрая завъртя туловището си и се заклатушка върху тънките си метални крака към кораба си. Беше приключил задачата си тук. Удру’х предположи, че не е особено доволен от онова, което е установил, и се разтревожи.

Даро’х мълчеше и гледаше неспокойно как кликиският космически кораб се издига с рев. Пламъците му обгориха земята и повредиха околните съоръжения. Най-накрая кандидат-губернаторът се обърна към чичо си и го изгледа въпросително.

Удру’х отпусна яката си, но все пак леко потрепваща ръка върху рамото на младия мъж.

— Трябва да изпратим светкавично съобщение до Илдира.