Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Осира’х стисна зъби, подготвяйки се да положи максимално духовно усилие. Двете й по-малки сестри Тамо’л и Мюри’н се свиха уплашени, което още повече увеличи непоколебимостта й. До нея Род’х стисна огромните си кръгли очи. Гладкото му чело се сбърчи от напрежение и тя усети с кожата си да я облива вълната на духовната му енергия. Но той не търсеше нейното съзнание. Беше отпътувал по-надалеч.

Опита се да го придружи в духовното му пътешествие. Способностите на Род’х бяха най-близо до нейните и тя се надяваше, че е сродна душа. Но след като самата Осира’х беше твърде малка, за да проумее сложното кълбо от объркани замисли, то Род’х сигурно не подозираше абсолютно нищо.

Тя запрати съзнанието си навън, като преодоля и духовните прегради, и телесните ограничения. Когато най-после й възложеха да изпълни задълженията си, щеше да е във физическа близост с хидрогите, но засега се опитваше да установи контакт от разстояние с извънземните същества, с които беше отглеждана да се свърже. Теоретически знаеше, че ще се превърне в средство за преговори, мост между два съвсем различни вида. Но тези нейни умения бяха абсолютно непроверени, тъй като съзнанието й не се беше приближавало до нито един хидрог. Осира’х щеше да разполага с една-единствена възможност и то едва когато настъпеше подходящият момент.

Ако тя не успееше, отговорността щеше да поеме Род’х, момчето, което никога не изпитваше съмнения относно инструкциите на своя безчестен баща Удру’х.

Съзнанието й се рееше из пустошта и я изследваше. Изведнъж тя долови странен призив, едновременно непознато и вълнуващо ехо, което й припомни за… нейната майка? Но това не беше възможно! Нира беше мъртва. Осира’х лично беше изпитала болката и черната празнота, която я разделяше от нея. Възможно ли беше да е някой друг? Но ехото заглъхна, преди да е успяла да го разпознае. Разпростря мислите си и напрегна силите си още повече.

И изведнъж долови някаква неясно и неочаквано мрачно петно в тизма около Хоризонтния куп… съсредоточено в близост до Хирилка. Собственото й присъствие в гоблена от свързаните мисли на илдирийците беше уникално поради необичайния й произход и въпреки че духовните й енергии бяха посветени на други умения, тя можеше да следва същите пътеки на Извора на светлината, които бяха под контрола на мага-император. Щом се опита да изследва или да докосне необичайните неясноти около Хирилка, мислите й се изплъзнаха, сякаш беше катерач, който се опитва да се изкачи по намазан с масло кристал. Усещането беше много странно.

Мислите й препуснаха напред, разпростряха се като втурнал се без посока сигнал сред разгневеното пусто пространство, стихнало в мразовито безмълвие. Уменията й не бяха достатъчно силни, за да разбере дали потискащата тишина е съзнателен отказ за отклик, или просто слабост на повика й.

Когато най-накрая възвърна съзнанието си в стаята за обучение, усещаше слабост, сякаш беше стояла напрегната часове наред, забравила дори да диша.

Съзнанието на Род’х я беше следвало по целия път на връщане, докосвайки от време на време нейното, за да почерпи сила и увереност от нея. Тя изпита съжаление към него. Междувременно останалите й братя и сестри в момента предпочитаха да се забавляват с инструктивни игри. Очевидно отдавна бяха изгубили интерес към упражнението, но тя и Род’х не се бяха разсеяли.

Свещениците-философи и духовните инструктори веднага забелязаха, че двамата с Род’х са се завърнали от духовното си пътешествие.

— Чудесно! Днес постигнахте голям напредък.

Осира’х огледа учителите и своите братя и сестри; съзнаваше, че всички те са само пионки. Повечето илдирийци нямаха точна представа какво точно се случва тук на Добро, но тя знаеше. Майка й беше жертвала живота си, за да й го каже.

Един от свещениците-философи се усмихна.

— Род’х, ти се приближаваш по умения до сестра си. Губернаторът Удру’х ще е доволен, че може да докладва за това на мага-император. Твоята сила ни предоставя много важна втора възможност.

Духовният инструктор побърза да добави:

— А Осира’х става по-силна, отколкото изобщо сме очаквали. Сега Илдирийската империя има бляскаво бъдеще срещу нашите неприятели.

— Да — каза тя. — Род’х е много силен.

Всъщност той може би беше по-подходящият кандидат. Макар да беше възпитавана да стане герой, Осира’х имаше един недостатък, от който Род’х не беше поразен. Него не го измъчваха никакви въпроси и съмнения.