Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Илдирийците кимнаха колебливо. Антон посочи двама от тях и взе единия авариен блестител. Останалите в залата не бяха особено доволни, че ги лишават временно от едното осветително средство, но Антон беше непоколебим.

— Не се притеснявайте. Ще донесем повече осветление. Приемете го като инвестиция!

И като се мъчеше да изглежда бодър, пришпори неохотните доброволци, преди губернаторът да отмени нареждането му. Тримата тръгнаха след снопа светлина на блестителя из потъналите в зловещ мрак коридори, които отвеждаха до кухните. Намериха из шкафовете и бюфетите запалителни клечки и телове, върнаха се в трапезарията и когато запалиха новите светлини, илдирийците все едно видяха въжета, които щяха да ги измъкнат от бурно море.

Най-накрая губернаторът на Марата успя да овладее вцепенилия го ужас и се разгневи.

— Нур’оф, ти си моят инженер! Разбери каква е повредата и включи осветлението.

— Ще се наложи да взема един от блестителите и няколко работници, за да…

— Побързай! — изкрещя Ави’х. — Тези клечки няма да траят безкрайно.

Антон хвана ръката на паметителя Вао’сх, за да го успокои.

— Ще отида с екипа на Нур’оф, за да разберем каква е причината за затъмнението. Остани тук и разказвай весели истории. Опитай се да ги забавляваш и разсейваш. Освети лицето си, за да могат да виждат цветовете на израстъците ти.

Придружени от Антон, инженерът и четирима от техниците му се спуснаха припряно по цяла редица рампи в долните нива на куполния град. Тишината под повърхността беше потискаща. Един от техниците претършува някакво чекмедже с резервни части, намери още три аварийни блестителя и веднага ги включи.

Вечно изпълнени с ритмичния тътен на генераторите и жуженето на комплексните устройства, които сякаш предвещаваха връхлитаща яростна буря, сега подземните нива бяха стихнали като злокобни гробници. Цялата енергия, всички машини на Марата Прайм бяха изключени.

— Чух една-две глухи експлозии, преди да угасне осветлението — прошепна Антон на Нур’оф. — Възможно ли е някой от генераторите да е гръмнал, или да се е повредил?

Опуленият инженер обърна към него лицето си, очертано от ярката светлина на блестителя, който стискаше в ръката си.

— Бекх! Имаме прекалено много енергийни системи и защитни генератори. Немислимо е всички да гръмнат едновременно.

Но когато най-после влязоха в залата със съоръженията, Антон видя отговора на загадката. Енергопроизводствените и разпределителни устройства бяха унищожени, турбините взривени, кабелите прекъснати, генераторите разрушени.

Очевидно не беше авария.

Когато най-после осветлението частично беше възстановено, Антон и техниците се върнаха в централната трапезария. Посрещнаха ги с възторжени възгласи, а на лицето на губернатора се четеше огромно удовлетворение.

Антон беше безкрайно изненадан от собственото си самообладание — нали беше свикнал да се рови единствено в книгите и да наблюдава живота, анализирайки го отстрани, а не да предприема решителни действия! Все пак родителите му го бяха възпитавали да решава проблемите, да разчита на себе си и да не изпада в паника, така че като поддържаше приятни разговори и предлагаше изходи — даваше си сметка, че е единственият, който може да се справи с възникналата ситуация — той успя да вдъхне увереност на притеснения инженер и неговите техници и им помогна да открият аварийни системи и резервни енергийни източници, за да осигурят енергоподаване за централния купол. Докато ги успокояваше и окуражаваше, постепенно започна да изпитва все по-голяма увереност.

Нур’оф се изправи пред губернатора.

— Сега подаваме енергия от резервните акумулатори, за да задействаме животоподдържащите системи, но генераторите са напълно унищожени. Всичките ни четири главни устройства са разрушени. Разрушени! Някой е проникнал през тунелите и е унищожил централното ни енергооборудване.

— Това са шана рей! — настоя свещеникът-философ.

— Не е възможно шана рей да стигнат до тук — отсече паметителят Вао’сх, но Антон забеляза прокрадващата се несигурност и обърканост върху преливащото му от цветове лице.

— Излишно е да си измисляме митологични същества, за да си обясним случилото се — подкрепи го той.

— В Сагата нищо не е измислено — възрази Илюр’л.

— Енергийните ни системи няма да издържат дълго — намеси се Нур’оф. — Мога да осигуря светлина и топлина максимум за няколко дни. Ще разполагаме с достатъчно осветление, за да обсъдим възможни планове, но недостатъчно, за да се чувстваме комфортно и в безопасност. Резервните колектори са разрушени и новите ми термални вериги осигуряват съвсем слаб енергиен поток, но това няма да продължи дълго. Всички системи отново ще рухнат. Дори най-мощните батерии много скоро ще се изтощят.