Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Аз съм адар Зан’нх, командващ Илдирийския слънчев флот. Както предложихте, водя Хроа’кс, моя главен миннодобивен инженер.

Вторият имаше по-широки рамене, по-къси ръце и чертите му бяха доста грубовати. Той заоглежда ханзейското миннодобивно съоръжение с напрегнато любопитство.

Съливан протегна дясната си ръка.

— Това е първата ми среща с илдириец. Нямам търпение да разкажа за нея на внуците си.

Надяваше се думите му да предразположат илдирийския военнокомандващ към по-голяма човещина. Към по-голяма човещина? Трябваше да коригира мисленето си.

— Моля за извинение, че не познавам вашите традиции и подходящото поведение. При нас е прието да си подаваме ръце за поздрав. Ето така.

Зан’нх отвърна с неохота на ръкостискането. Отговорът му беше многозначителен.

— Нашата традиция диктува да не разполагаме небесни мини там, където не сме поканени.

— Да, така е… искрено съжалявам. Това е несъзнателно недоразумение. Ужасно недоглеждане. — Съливан се извърна встрани и се изкашля. — Имате ли нещо против да разговаряме в наблюдателното помещение, където е по-топло? Мисля, че разполагаме с някакви напитки и ордьоври, които вероятно ще ви допаднат. Една ханзейска небесна мина не е най-подходящото място за изискана кухня, но се постарахме. Въпрос на етикет.

Съливан усети, че бъбри излишно, и млъкна.

Явно заинтригуван от онова, което виждаше наоколо, чуждоземният минен инженер огледа набързо производствените съоръжения, сякаш ги сравняваше със собствените си машини. После каза на Съливан:

— Смятаме да започнем добив на екти тук, на Кронха 3. Бих искал да пусна своето съоръжение. Предстои ни много работа. Адаре, кога се връщаме, за да почвам работа? Колко време ще отнеме това обсъждане?

Зан’нх му направи знак да запази търпение.

— Скоро ще можеш да започнеш, Хроа’кс. Този разговор е необходим и ще продължи, колкото трябва.

Понесъл саксията с фиданката си, Колкер ги поведе към вътрешните помещения на облачния комбайн. Въпреки че съоръжението изобщо не беше предвидено за провеждане на заседания на управителния съвет или общи събрания с персонала, все пак разполагаше с една зала със задължителната дълга маса и огромни прозорци, през които се виждаха облаците.

Зеленият жрец постави тежката саксия в единия край на масата, седна до нея и без да чака нечия подкана, докосна тънкия ствол и задвижи безмълвно устни — изпращаше по мрежата на телевръзката ново съобщение. Председателят със сигурност слушаше отсреща.

Съливан съсредоточи вниманието си върху двамата важни гости. Преди пристигането на адара бе поръчал на кухненските работници да сервират няколко ястия, някои от които бяха по рецепти на Лидия. Никой на облачния комбайн не знаеше дали илдирийците предпочитат сладкиши, или пикантни закуски. Кое би ги впечатлило най-много? Имаше и алкохолни напитки, кана горещ чай и една с обикновена вода, както и бутилка сладко вино „Налей ме“, което съпругата му беше настояла да вземе със себе си.

— Постарах се да има разнообразни неща — обърна се той към Зан’нх и посочи с широк жест сервираните напитки и блюда. — Моля, вземете си, каквото желаете, или задайте въпроси. Какво бихте предпочели?

Съливан се настани от едната страна на масата, но миннодобивникът остана прав и закрачи из стаята, като поглеждаше през прозорците. След няколко секунди каза рязко:

— Лично аз бих предпочел да се заема с добива на екти. Колкото е възможно по-скоро.

— Търпение, Хроа’кс — изпъшка Зан’нх.

След което седна на масата.

— Съливан Голд, моят баща е магът-император, а моят предшественик адар Кори’нх жертва живота си, за да прочисти Кронха 3 от хидрогите и за да могат илдирийците отново да добиват екти. Илдирийците! Паметта за Кори’нх ще бъде увековечена в Сагата за седемте слънца. Лично аз ще се погрижа за това. На какво основание смятате, че имате право да се възползвате от придобивките на тази победа?

Съливан реши да използва възможността.

— Доколкото… разбирам, вашият предшественик не е имал намерение да постигне тази победа, за да могат хората да се възползват от резултатите от нея.

— Прекратете дейността си тук, съберете си съоръженията и се върнете на Земята. Вие нямате работа на Кронха 3.

— Нека не избързваме прекалено, съгласен ли сте? Ханзата и Илдирийската империя не са ли добри приятели? Нямаме ли общ враг в лицето на хидрогите? Нашите Земни въоръжени сили се сражават храбро и също дадоха жертви срещу хидрогите, както постъпи и вашият доблестен адар. Ние също много пострадахме от нападенията срещу нашите колониални светове, без да сме предизвикали тази война, както и вие.