Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Отговорът на Зан’нх беше незабавен и хладен:

— Човеците възпламениха кликиския факел и унищожиха цял един свят на хидрогите.

— Сам знаете, че никога не сме имали намерение да предприемаме военни действия и сме се опитвали по всеки възможен начин да изглаждаме всички възникнали недоразумения мирно. Вижте, аз съм само един най-обикновен миннодобивник, който се опитва да си върши работата.

— Аз също, но все още дори не мога да започна — подметна нетърпеливо Хроа’кс. — Това са минали неща и нямат никакво отношение към въпроса.

— Абсолютно сте прав — съгласи се Съливан с грубоватия миньор и се усмихна възможно най-очарователно. — Но никой от вас дори не е вкусил от закуските или напитките.

— Гостоприемството е излишно. А и храната ви по всяка вероятност е несъвместима с нашата биохимия.

Съливан потисна раздразнението си. Отказваха гостоприемство? Да не се бояха, че ще ги отрови? Той отхапа парче сирене.

— Вероятно Ханзата си е позволила нагла и необмислена постъпка, като е изпратила облачен комбайн без изричното съгласие на мага-император. Напълно разбирам негодуванието ви. На мен също не би ми харесало някой да започне да върши нещо в задния ми двор без мое съгласие. Но това все пак е огромна планета. Някой ощетен ли е? Не сме имали лоши намерения, а и не виждам да сме направили нещо лошо. Нашето присъствие по никакъв начин не възпрепятства вашите усилия да произвеждате толкова екти, колкото искате. Небето със сигурност е достатъчно просторно и за двете страни. А и не сме ли така в по-голяма безопасност? Бихме могли да си помогнем взаимно при извънредна ситуация.

— По какъв начин? — попита Зан’нх. — Тези съоръжения не могат да окажат успешна съпротива при нападение на хидроги както поотделно, така и заедно.

— Това е така, но са възможни и други аварии, не съм ли прав?

Хроа’кс ставаше все по-нетърпелив.

— Губим си времето. Защо се дърлим за граници, които не съществуват? Дейностите на човеците не намаляват добива на водород тук. Вместо да слушам всичките тези приказки, можех да започна да конструирам съоръжението. Това ми е работата. Дипломацията прахосва твърде много ценно работно време.

В този момент Съливан забеляза в израза на младия адар нещо, което му подсказа, че желанието на Зан’нх да се измъкне от неловката ситуация е не по-слабо от неговото. Просто търсеше елегантен и приемлив изход от кризата.

Съливан продължи да се усмихва с надеждата, че първоначалното напрежение е започнало да спада.

— Моля ви, адаре, нека не провокираме конфликт. Какво ще кажете за следното: илдирийците могат да конструират толкова фабрики за добив на екти, колкото намерят за добре, а аз ви давам честната си дума, че няма да ви се пречкаме. Нашите дейности няма да ви възпрепятстват по никакъв начин.

В дъното на масата Колкер галеше фиданката и не спираше да предава всяка дума.

Съливан реши да прояви настоятелност.

— Ханзата се нуждае от гориво също като вас. Всъщност именно един илдириец, също адар като вас, ни запозна с използването на космическото гориво, без да възникне какъвто и да било проблем. Сигурен съм, че не бихте ни лишили от възможността да летим с нашите космически съдове?

Зан’нх се оказа не по-отстъпчив парламентьор от него.

— Ако все пак останете тук, на един илдирийски свят, който благодарение на нас може да бъде използван за миннодобив, това не би могло да стане безплатно. Магът-император би настоял за някаква такса.

Съливан не пропусна да забележи разкрилата се перспектива за споразумение, първата в надлъгването до този момент, и реагира светкавично.

— Вероятно бих могъл да предложа малък процент от произвежданото екти.

И след като пое инициативата, наля по чаша вода на двамата — прецени другите напитки като неподходящи.

Адарът не отговори. Съливан се запита доколко поведението му е игра и продължи съзаклятнически:

— Вижте, засега хидрогите не са ни безпокоили, но не се знае още колко време ще продължи това. Трябва да се напрегнем максимално, за да измъкнем възможно повече екти, преди да е станало късно.

— Какъв процент предлагате? — попита Зан’нх. — Трябва да съобщя на мага-император нещо приемливо.

Съливан не беше чувал илдирийците да са прекалено алчни, нито пък имаха особен опит в пазарлъците, тъй като всички бяха свързани в някаква странна телепатична мрежа. Затова се възползва от възможността да предложи отначало незначителен процент от производството на облачния комбайн, за да се ориентира и да направи първата стъпка към постигането на споразумение. За негова изненада Зан’нх прие незабавно. Съливан определено щеше да пожъне успех в Ханзата с този си ход! Вътрешно усещаше, че безпокойствата на командващия Слънчевия флот са свързани по-скоро с достойното разрешаване на проблема, отколкото с постигането на доходна печалба.