Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Но все пак бих приел това. Нямам търпение да разбера… какво става там долу.

Чрез тизма сега Джора’х разполагаше с цялата необходима информация и си даваше сметка за причините за отчаяния, макар и безскрупулен разплодителен план. Но въпреки това искаше лично да се запознае и да види със собствените си очи осъществяваните дейности, да се взре в лицата на превърнатите в опитни обекти окаяни човеци. Беше длъжен поне пред паметта на Нира, след като не беше близо до нея, когато най-много се беше нуждаела от подкрепата му.

Седемте бойни лайнера влязоха в орбита. Джора’х огледа от висините плавните очертания на континентите, огромните езера и океани, петната в зелено и кафяво. Добро изглеждаше привлекателна, но… пуста. Място, където не би могъл да не изпитваш усещане за самотност. Нира със сигурност се бе чувствала съвсем изоставена.

Стисна зъби, за да не издаде чувствата си. Сега той беше магът-император и всичко това го измъчваше. Години наред беше живял, без да си дава сметка за истината. Може би сега би могъл да промени нещо по някакъв начин.

Забеляза струите от дюзите на двигателите на една совалка, която излетя да посрещне бойните лайнери, и тръгна към изхода на командния център, за да посрещне брат си.

— Желаете ли ескорт, господарю?

Без да изчака за отговора му, Рхе’нх вдигна ръка и група воини от Слънчевия флот застана мирно, готова да придружи своя вожд.

— Не. Някои неща могат да се свършат по-добре лично.

Докато крачеше по коридорите, десетки мъници запечатваха със смола местата, където краката на мага-император бяха докоснали платформата, сякаш по някакъв начин беше осветил метала. Джора’х не желаеше подобно фанатизирано преклонение, но не можеше да промени манталитета на илдирийците.

Когато стигна до площадката за кацане, совалката вече се спускаше върху хладните метални плочи. Люкът се отвори и Джора’х видя брат си и сина си. Удру’х стоеше бащински до кандидат-губернатора, сякаш беше поел попечителство над него. Джора’х изпита вътрешно раздразнение — двамата с брат му имаха толкова различен начин на мислене.

„Открадна дъщеря ми, а сега възнамеряваш да ми отнемеш и сина ли?“

Младият кандидат-губернатор пристъпи напред и се поклони. Без да показва никакви емоции, Удру’х направи същото.

— Господарю, готови сме да ви покажем стратегическия жизненоважен проект, който ще ни защити от хидрогите.

— Вече съм запознат с него — отвърна хладно Джора’х.

— Личните ви впечатления несъмнено ще доведат до по-задълбоченото му разбиране.

След като се качиха в совалката и заеха местата си, Джора’х се обърна към сина си.

— А ти какво мислиш за всичко това, Даро’х? Много скоро то ще стане твоя отговорност. Боя се, че не те подготвих достатъчно.

— Полагам всичките си старания да го изуча. Много е интересно.

— Той има сериозни дарби, господарю — намеси се Удру’х. — За краткото време, откакто е тук, го намирам за прилежен и всеотдаен ученик.

На Джора’х никак не му се искаше да е принуден да поставя сина си в подобна ситуация.

— Но какво мислиш ти самият, Даро’х? Каква е собствената ти преценка за проекта? Какви са преимуществата му? Трябва ли да бъде продължен въпреки всичките му недостатъци?

— Той е абсолютно убеден, че трябва да продължи — отвърна вместо него Удру’х, но магът-император продължи да се взира настоятелно в лицето на младия мъж в очакване на отговора му.

— Все още имам много да уча, татко. Засега би било неуместно от моя страна да споделям мнението си.

Докато се спускаха към планетата, раздрусвани от страничните течения в периферията на атмосферата, Джора’х запази неловко безмълвие. Чрез тизма долавяше надежда и тревога. Мислите на Удру’х бяха преплетени като здраво стегнати възли, усукани и прикрити така, че дори магът-император изпитваше трудност да проследи нишките към точните отговори.

Най-накрая той се обърна към безмълвния губернатор. Дали не криеше нещо?

— Отлично знаеш, че намирам основанията за тази разплодителна програма за отвратителни, Удру’х.

— Надявам се, че съзнанието и мислите ти са насочени към бъдещето на Империята. Ако постигнем целите си, ползата от тях е неизчислима. Не забравяй, че си маг-император и нямаш право да слугуваш на личното си мнение. Лиши се от това право заедно с много други неща, когато се възкачи и пое нишките на целия тизм.

— В същия този момент — добави Джора’х, сдържайки гнева си — аз станах твоя маг-император и си длъжен да изпълняваш заповедите ми.