Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

В същия момент забеляза диамантените точици на няколко от звездите да се движат — носеха се по небосвода като метеори, но без да изгорят в атмосферата. Летяха с огромна скорост. Кораби? Посетители?

Три точици се движеха в права траектория. Зад тях още шест. Прекосяваха звездния небосвод една подир друга. Дейвлин присви очи. Никога не беше наблюдавал подобно явление. Появиха се още десет и накрая ярките светлинки осеяха нощното небе като снежна фъртуна.

Сърцето му се сви от ужас.

Няколко от точиците промениха курса си и се отклониха встрани. Дейвлин вече чуваше глухия тътен на прелитащите на огромно разстояние грамадни кораби. Стрелкащите се звезди се откъснаха от небето и се понесоха надолу.

В селището под него се разнесоха тревожни викове. Колонистите бяха изскочили от къщите си и се взираха в небето. Дейвлин остана на възвишението, откъдето гледката беше най-добра.

До слуха му достигна свистящ звук като от мощни струи и той погледна към хоризонта. Знаеше какъв е този звук още преди четири от огромните кораби да профучат над главата му, понесли се в зловещото си разузнаване.

Бойни кълба на хидроги.

Блестящите сфери прекосиха небето — приличаха на осеяни с шипове топки. От пирамидалните им израстъци припукваха сини искри, като миниатюрни светкавици. Дейвлин беше чувал за опустошителните нападения срещу Терок и Буунов брод. Но извънземните никога не бяха нападали Крена. Досега.

Изпаднали в паника, колонистите в селището крещяха, тичаха да се скрият и сочеха към небето. Добре поне, че проявяваха достатъчно разум да не включат алармените сирени, за да не привлекат вниманието на дрогите.

Едно покрито с шипове бойно кълбо изрева над главата му и остави ярка диря върху звездния небосклон. За момент затъмни ярката луна и отмина. Неприятелят не показа с нищо, че е забелязал хората отдолу. Още пет бойни кълба прекосиха небето. И отново нито едно от тях не откри огън. Вероятно хидрогите минаваха оттук, насочени към друга мишена.

Най-накрая вихрушката от бойни кълба се стопи в далечината, без да направи нищо на колонията. Още и още бели точици продължиха да прелитат под далечните звезди — огромна извънземна бойна флотилия, тръгнала нанякъде в системата на Крена.

Дейвлин пое дълбоко дъх и се опита да се овладее. Обикновените колонисти нямаха никаква представа какво ги бе подминало току-що. Нямаха нито средствата, нито опита, за да знаят как да реагират.

Дейвлин хукна към селището. За лош късмет, след като се бяха наслушали на измислиците за невероятните геройства, които му беше приписала Рлинда Кет, сега всички тези хора очакваха отговори от него.

Щом бойният лайнер на мага-император най-после наближи Добро, Джора’х настоя да отиде в командния център, както беше постъпвал при адар Кори’нх, когато все още беше престолонаследник. Вторачен в широкия преден екран, той наблюдаваше как приближаващата се планета става все по-голяма и по-голяма.

Там живееше дъщеря му. Там беше починала Нира.

Септар Рхе’нх се притесни, като видя, че магът-император не пристига върху своя какавиден трон, и започна припряно да настоява бордовите му инженери да конструират платформа, която да го замести. Джора’х му обясни, че предпочита да крачи върху собствените си крака.

— Тази традиция е променена — каза той. — Слънчевият флот може да изпълнява заповедите ми без по-нататъшни тревоги. Ще остана в командния център.

— Да, господарю.

И Рхе’нх притисна ръце върху гърдите си за поздрав, след което се зае с управлението на кораба по уточнения курс. Изпадналият в безмълвно страхопочитание поради личното присъствие на императора екипаж не проумяваше необичайното му поведение.

Въпреки огромните размери на Империята грамадният баща на Джора’х почти никога не напускаше Илдира и само в редки случаи го изнасяха от Призматичния палат. Посещаваха го поклонници и молители. Но Джора’х възнамеряваше да е различен вожд — по-скоро енергичен управник, а не някаква свещена реликва за нескончаемо преклонение.

— Кога ще влезем в орбита, септаре?

— До един час, господарю. Губернаторът ще ни посрещне официално със совалка, както наредихте.

— Не съм нареждал брат ми да ме придружава. Имам намерение да взема собствена стража и да разгледам планетата сам.

Джора’х замълча — не искаше да даде на военачалника възможност да долови нестихващия му гняв към Удру’х, предизвикан от нескончаемите му измами и увъртания.