Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Запишете показанията и да се измъкваме от това проклето място — извика Тасия. — Шиз, вижте онези струи!

Стълб от плътни йонизирани газове се извиси от повърхността на слънцето, погълна цял рояк бойни кълба и ги разби на парчета. Тасия се запита дали самите фероуи не използват механиката на звездата, променяйки физическите й компоненти, за да я превърнат в унищожително оръжие.

— Защо, по дяволите, се навираме в тази война — промълви ужасено сержант Зузу.

Пристигаха още и още бойни кълба и изстрелваха разрушителни мълнии. Газовата планета на хидрогите в тази система беше изпепелена от кликиски факел толкова отдавна, че Тасия се запита дали обитаващите дълбоките ядра извънземни все още са разгневени. Възможно ли беше да помнят това и да таят злобата си цели десет хиляди години?

Явно беше възможно.

Пламъците продължаваха да изригват като оръдейни изстрели. Тасия се отпусна в командния си стол. Усещаше собственото си нищожество в този титаничен древен конфликт.

— Късметът ни е — измърмори тя, — че докато фероуите и хидрогите се ритат по кокалчетата, поне няма да ни подгонят.

— Председателят Венцеслас е свикал поредното закрито заседание на Ханзата на високо равнище — докладва ОХ на крал Питър. — Поискахте да ви съобщавам винаги, когато науча за подобна среща.

— Благодаря, ОХ. Мисля да присъствам.

Облечен в синята си военна униформа, която използваше за „делови случаи“ вместо церемониалната роба, която намяташе при обществени прояви, Питър пристигна в конферентната зала преди председателя и неговите приближени. Базил влезе заедно с бледия си неокосмен заместник Каин и се навъси, като видя седналия вътре крал, но не реагира по никакъв друг начин.

Генерал Ланиан пристигна с леко набола брада, което подсказваше, че закъснява; придружаваше го адмирал Стромо, който носеше портативен екран за база данни и разпечатки от сводки на твърда хартия. Заместникът Каин седна до председателя и всички зачакаха безмълвно, като поглеждаха към Питър. Той обаче запази пълно самообладание.

Най-накрая Базил заговори:

— Насочете вниманието си към мен, моля ви. Аз свиках това заседание, не кралят. Генерал Ланиан, вашето заключение по проблема със скитниците?

Главнокомандващият се изкашля и почна:

— Както знаете, господин председателю, от известно време на наши изследователски екипи е разпоредено да събират подробни сведения за придвижването на корабите и вероятни скрити селища на скитниците. Актуализирах трупаните в продължение на повече от пет години анализи. — Той погледна записките си. — За съжаление трябва да кажа, че положението се е влошило. Убеден съм, че бунтуващите се кланове складират космическо гориво и други суровини, които по право трябва да бъдат предоставяни за военните ни усилия във водената от Теранския съюз война. Техният егоизъм блокира нашите възможности за защита на Ханзата и нейните колонии. С упоритостта си те ни причиняват вреди, които повече не можем да пренебрегваме.

Адмирал Стромо едва сдържа гнева си.

— Избраха възможно най-подходящия момент да ни ударят с детинското си ембарго. Необявеният предварително отказ да ни продават доставки от екти е жесток удар точно когато нашата нова колонизаторска инициатива набира скорост.

Ланиан продължи с още по-категоричен тон:

— Спомнете си, че преди няколко години, още преди да се появят хидрогите, скитническият пират Ранд Соренгаард плячкосваше ханзейски колонии! Помислете за пораженията, които причини. И което е още по-важно — това показва манталитета на тези разюздани кланове.

Стромо пое репликата, сякаш се бяха наговорили предварително:

— Заявявам, че ако са решили да блокират нашите суровини в момент, когато се нуждаем най-много от тях, значи са решили да станат наши врагове. В наш интерес е да обявим война на клановете, да ги натупаме набързо и да се свърши с всичко това. Подобен план е лесноосъществим и ще послужи за урок на всеки, който би решил да крие суровини.

Питър беше решил да наблюдава, без да се намесва, но не се сдържа да не изтъкне очевидното:

— Извини ме, Базил, но искането на говорителката Перони ми се струва доста основателно. Ако наистина е извършено престъпление, защо не открием извършителите на въпросния пиратски акт и да заклеймим подобни действия в бъдеще?

— Защото това е откровен шантаж — отсече Ланиан. — Не можем да си позволим сътрудничество с шантажисти.