Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Ела да видиш. Не зная какво са намислили илдирийците.

В помещението бе разположен сферичен съд. Имаше подсилени външни опори, невероятно дебели кристални стени и централна камера, голяма колкото за един човек.

— Прилича на сонда за спускане в среда с високо налягане — рече Съливан.

— Мисля, че точно това е причината за тяхното пътуване към Кронха 3. — Табита прокара пръсти по стената. — Спомняш ли си времето преди клането при Оскивъл? Земните въоръжени сили пратиха един човек в дълбините с подобна сонда, за да се срещне с хидрогите. Изглежда, сега илдирийците са намислили същото.

Той не сваляше очи от подсилената сфера.

— Ако не ме лъже паметта, опитът на Земните въоръжени сили не приключи точно както очакваха.

Разговорът им бе прекъснат от рязък женски глас.

— Не сме ви канили в този хангар.

Съливан се извърна сконфузен. Табита се изчерви от смущение.

— Ами ние… не знаехме.

На вратата стоеше Язра’х и ги гледаше заплашително. Съливан не се съмняваше, че дъщерята на мага-император лесно може да се справи и с двамата.

До нея, някак не на място, се бе изправило малко момиче с ангелско личице и крехко тяло. Имаше странни черти, късата му руса коса бе прихваната с изящен обръч. Очите му издаваха необичайна интелигентност.

Съливан пристъпи с усмивка напред.

— Как се казваш, красавице? Аз съм Съливан Голд.

— Не е необходимо да знаете името й — прекъсна го Язра’х и сложи ръка на раменете на момичето. — Тук сме на проверка. Моля, приберете се в помещенията си.

— Можем да ви помогнем в проверката — предложи услугите си Табита. — Аз съм инженер. С удоволствие ще споделя познанията си…

— Не е необходимо. Повикайте всички оцелели човеци и се съберете в големия хангар. Септарът реши да ви прехвърли на борда на друг лайнер и да го прати към Миджистра заедно с оцелелите небесни миньори. Останалите шест кораба ще продължат към Кронха 3. — Тя им махна да си вървят и се обърна към момичето.

— Но какво ще правите на Кронха 3? — упорстваше Съливан.

Язра’х бавно се извърна към него и Табита.

— Моля вървете в помещенията и съберете персонала си.

Ясно бе, че илдирийците не искат хората да разберат какво са намислили.

Въпреки че от малка бе отгледана и подготвена за това, събитията я заливаха като бликнала от пропукана язовирна стена водна вълна. Заровете обаче бяха хвърлени и трябваше да довърши започнатото.

Докато Язра’х разговаряше с двамата човеци, Осира’х потъна в медитация, съсредоточи цялата си умствена енергия върху предстоящата задача. Ако успееше, илдирийците щяха да престанат да дават жертви в тази война. Ако се провалеше, тя щеше да е следващата жертва. И всички нейни тайни щяха изчезнат с нея.

Един от бойните лайнери щеше да полети обратно към Илдира. Шестте останали щяха да са напълно достатъчни, за да доставят капсулата на Осира’х в дълбоките облаци. Броят на бойните кораби на Слънчевия флот обаче нямаше значение: всичко щеше да зависи само от едно малко момиче…

Осира’х бе готова.

Мътните, богати на различни химикали облаци обгърнаха прозрачния мехур. Осира’х вече беше напълно откъсната от бойните лайнери и от сестра си.

В околностите на Кронха 3 бойните кораби се натъкнаха само на димящи останки от небесните мини. Битката всъщност бе протекла едностранно. Хидрогите се бяха прибрали в леговището си. Осира’х трябваше да слезе там, за да ги открие.

Капсулата бе изработена от най-здрави полимери и метали. Не разполагаше с двигатели, нито с оръжия — Осира’х нямаше да има нужда от тях, когато се срещнеше с хидрогите. Бойните лайнери бяха на далечна орбита около Кронха 3 и нямаше да могат да я приберат. Ако мисията й се провалеше, тя щеше да е единствената загуба. Докато се спускаше все по-надолу, Осира’х си даваше сметка, че животът й е в ръцете на хидрогите.

Предстоеше й да влезе в ролята, която дълго бяха изпълнявали кликиските роботи — преди да прекъснат всичките си връзки с Илдирийската империя. Като мост между две напълно различни раси, тя трябваше да създаде линия за комуникация, да ги убеди да изслушат предложението на мага-император. Какво щеше да им предложи в замяна баща й? С какво би могъл да ги заинтригува?

Корабът й падаше като камък. Осира’х се вкопчи в облегалките на креслото. Опита се да изпрати мислена покана към хидрогите. Надяваше се, че враждебно настроените същества ще проявят поне някакво любопитство към нея.