Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Рлинда и БиБоб се втурнаха към „Любопитство“. Когато стигнаха люка, тя спря и се обърна.

— Дейвлин… благодаря.

Той я погледна.

— Ти ме чакаше на Рейндик Ко, когато всички останали се бяха отказали от мен. — Повдигна рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб.

Претоварените евакуационни модули използваха по-голямата част от горивния си запас, за да ги отдалечат от гъмжащия от хи дроги газов гигант. Съливан можеше само да се моли и надява, че ще успеят да се доберат до Илдира. Шансовете не бяха на тяхна страна, но той не губеше вяра.

За негов ужас един от модулите се сблъска с къс скала и получи пробойна. Въздухът напусна за миг тясното помещение и всички вътре загинаха, преди да успеят да се справят с утечката. В останалите дванадесет модула горивото и въздухът бяха на изчерпване.

Но не след дълго се срещнаха с кораби на Слънчевия флот, пратени на помощ на Кронха 3.

Ако въздухът в модула не бе толкова спарен и ако не беше така тясно, всички щяха да заподскачат от радост. При тези обстоятелства можеха само да въздъхнат от облекчение. Някои вече бяха изгубили съзнание и се наложи да ги свестяват.

Усетили близостта на много по-силно тизм-поле, илдирийците се оживиха. Колкер единствен оставаше потиснат и объркан, сякаш бе ослепял след загубата на фиданката. Съливан го докосна по рамото.

— Малко остана. Магът-император сигурно ще ни изкаже благодарност, че спасихме поданиците му. Ще се погрижи да ни откарат у дома и там ще получиш нова фиданка. Не се измъчвай повече.

Колкер си пое дълбоко дъх, сякаш се опитваше да се успокои.

— Не знаеш какво е да си без телевръзка… дори за кратко.

Табита се беше навела над предавателя.

— Викам бойните лайнери на Слънчевия флот. Хидрогите разрушиха облачните комбайни на Кронха 3. Караме оцелели от двете небесни мини, но животоподдържащите ни системи са на изчерпване. Нужна ни е спешна помощ.

Седемте бойни лайнера увиснаха около спасителните модули. Приличаха на огромни хищни риби.

— Магът-император ни прати да проверим какво става на Кронха 3 — отвърна септарът. — Ще ви качим на борда и ще получите нужните грижи и ще бъдете в безопасност, докато приключим със задачата.

— Това е най-добрата новина, която съм чувал от дни — рече Съливан.

Спасените илдирийци бяха безкрайно щастливи, че отново са сред свои сънародници. Жена с дълга коса и изящни черти пристъпи напред. Очите й бяха с кехлибарен цвят, който напомняше на Съливан за хубаво уиски.

— Аз съм Язра’х, дъщеря на мага-император. Благодаря ви, че сте спасили моите сънародници, въпреки цената, която е трябвало да заплатите. — Бегълците вече бяха разказали какво се е случило по уредбата, докато очакваха да ги прехвърлят на борда. — Ние ще ви осигурим храна и убежище, както и всички удобства, с които разполагаме, докато ви откараме на Илдира. Баща ми иска лично да ви поднесе благодарностите си.

Съливан се изчерви.

— Сигурен съм, че вашите сънародници щяха да направят същото за нас.

Илдирийците и хората бяха разпределени в различни каюти и почти не се срещаха. Отначало това се стори странно на Съливан, но после той си спомни за необяснимото поведение на Хроа’кс — илдирийците се бяха озовали сред свои и бяха погълнати от по-голямата група.

Седемте лайнера продължиха с пълна скорост към Кронха 3 и само след няколко часа стигнаха там. Язра’х и илдиийските войници явно бяха изпратени на някаква тайна мисия, но Съливан не разбираше какво се опитват да постигнат — хидрогите вероятно вече бяха унищожили и двете небесни мини. Опита се да разбере нещо от илдирийците, но те отказваха информация.

Любопитната Табита непрестанно обикаляше коридорите. Беше получила подготовка на системен инженер в Земните въоръжени сили, специалност оръжейни изследвания, но след това се бе прехвърлила да работи на облачен комбайн. Надяваше се да научи нещо интересно на лайнера, а и илдирийците не криеха постиженията си. Тя посети машинното отделение и огледа всичко. Никой не я спря, илдирийците, с тяхната постоянна душевна връзка, не се нуждаеха от система за вътрешна безопасност.

Табита бе чела доста статии за илдирийските двигатели и сега й бе интересно да види всичко това с очите си. Нямаше никакви причини да смята, че илдирийците крият нещо от земляните, но едно от нещата, на които се натъкна, я изненада. Тя бързо откри Съливан и го задърпа към един от по-малките хангари.