Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Явно никой не знаеше какво се е случило тук. Нико бе единственият, който можеше да предупреди останалите кланове.

Изведнъж предавателят оживя — тих слаб сигнал, извън пределите на базата:

— Ехей, на кораба! Моля отговорете — дано да сте човешко същество. — Гласът беше женски. И му беше познат.

Той усили сигнала.

— Тук Нико Чан Тайлар. Какво става долу, по дяволите?

Чу се въздишка на облекчение.

— Аз съм говорителката Перони. Благодаря ти, Нико! — Едва си поемаше дъх от вълнение. — Изпращаме ти координати за приземяване. Надявам се, че ще можеш да вземеш двама пасажери. Изолирани сме тук от няколко дни.

Мъжки глас добави:

— А и кислородът ни е на привършване, Освен това температурата спада. Ако не побързаш, не е ясно кое от двете ще ни довърши първо.

— Дръжте се! След минути съм при вас!

Той се спусна и скоро приземи „Водолей“ в ледената равнина. Щом въздушният шлюз изпомпи въздуха, изскочи навън и се втренчи в покрития с лед булдозер. Задната част на машината бе смачкана, стърчаха метални парчета, сякаш я бе дъвкало някакво исполинско чудовище. Липсваше и част от термичната обшивка.

Облечени в дебели скафандри, говорителката Перони и някакъв непознат забързаха към кораба. Олюляваха се, сякаш бяха на предела на силите си. А може би кислородът им беше на привършване.

Нико улови тънката ръка на говорителката и я поведе към „Водолей“. И тя, и нейният спътник, който се представи като Пърсъл Уон, един през друг заразказваха за атаката на роботите.

Докато те се вмъкваха в тесния въздушен шлюз, Нико остана отвън, сам в тишината и абсолютния студ. Струваше му се, че зад всяка сянка се крие насекомоподобен механичен убиец.

Процесът срещу БиБоб вървеше точно според очакванията на Рлинда. Военновременните закони позволяваха на зевесетата да вършат много неща при затворени врати. Генерал Ланиан дори не си направи труда да присъства на второто предварително прослушване — беше на среща с адмирал Стромо да обсъдят откритото на Корибус.

Рлинда стисна БиБоб за ръката, а председателят на военния трибунал зачете:

— Капитан Брансън Робъртс, тъй като не оспорихте обвиненията, съдът намира доказателствения материал за достатъчен, за да ви обяви за виновен в дезертьорство по време на война и отвличане на разузнавателен кораб, принадлежащ на Земните въоръжени сили.

— Това си е моят кораб! — възрази БиБоб.

— Напълно законно конфискуван от Ханзата за военни нужди — продължи невъзмутимо председателят. — По заповед на този трибунал ще бъдете задържан на Луната, докато ви бъде определена присъда.

— Възразявам — извика БиБоб.

Рлинда се надигна.

— Аз също възразявам срещу целия този смехотворен процес. Настоявам да се проведе открит процес.

— Нищо няма да постигнете — промърмори адвокатът.

— Вие пък не направихте нищо през целия процес.

— Това не е процес, а предварително прослушване. Тепърва предстои да се проведе публичен военен трибунал, освен ако не бъдат приложени някои други правила.

— И какво от това, като ми предлагате само две възможности — изсумтя презрително БиБоб. — Екзекуция или робство.

Така и не получиха отговор. Влязоха четирима въоръжени пазачи и обкръжиха затворника. Заради повишеното състояние на бойна готовност пазачите бяха облечени в маскировъчни униформи и носеха шлемове, един дори си бе закрил лицето с маска. Четирима въоръжени до зъби войници за един-единствен затворник!

Рлинда се опита да ги последва.

— Присъствието ви повече не е наложително, госпожо Кет — спря я един от пазачите.

Тя сложи ръце на кръста си и го изгледа ядосано.

— Позволете поне да му сготвя нещо свястно на прощаване. Представям си какво сте му поднасяли в килията. Кой знае, може да остане и за вас.

Председателят на съда се надигна от масата.

— Повече не можете да направите нищо, госпожо Кет. Вървете си.

— Добре де, нека поне го изпратя до килията.

— Госпожо Кет, не бива да създавате затруднения…

Пазачът с маската се намеси:

— Ние ще се погрижим за това, сър. Позволете й да ни придружи, стига да не създава затруднения.

— Обещавам тържествено да не създавам никакви затруднения. — Рлинда вдигна ръце и позволи да я претърсят за скрити оръжия. След това, преглътнала обидата, последва Брансън Робъртс и пазачите.

Поведоха ги навътре и надолу по коридорите, към вътрешността на лунната база. Сменяха посоките често, сякаш целта им бе да ги объркат.