Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Едно прелитащо наблизо кълбо изстреля два ослепителни откоса по долните палуби и разкъса цели секции, след това зави и се издигна нагоре, като обикаляща в океана акула.

— Сега или никога! Бързо! — Съливан приземи модула върху широката платформа. Целият комплекс се тресеше неудържимо от експлозиите.

Съливан отвори люка и извика:

— Можем да поберем двайсет тук! Двайсет! Пребройте се и се качвайте. — Забеляза, че чуждоземците се колебаят, и почервеня от гняв. — Хайде, по-живо! Нямаме никакво време!

Приближи се ниският широкоплещест Хроа’кс и кресна на подчинените си:

— Правете каквото ви се казва! Сега не е време да избираме. Първите двайсет — качвайте се!

Съливан му махна.

— Хроа’кс — ела и ти.

Но гордият илдириец поклати глава.

— Не, аз ще остана тук. — И се върна до вратата, сякаш възнамеряваше да продължи с ежедневната си работа.

Преди Съливан да му викне да се върне, на борда вече се бяха качили двайсет илдирийци. Секунди след това люкът се хлопна и модулът започна да се издига. Вътре беше станало невъобразимо тясно.

Втори модул кацна на мястото на техния сред облаци от реактивните струи на двигателя.

Притиснати плътно един до друг, илдирийските бежанци не можеха дори да седнат.

— Съливан — обади се пилотът, — нямаме достатъчно гориво. Модулите не са предназначени за продължителни пътешествия.

— Разкарай ни оттук, а после можеш да напишеш оплакване до Ханзата.

Един по един всички останали модули кацаха на откритата платформа и товареха бежанци. Макар да се тъпчеха до краен предел, около една трета от населението на небесния град щеше да остане на произвола на съдбата.

В другия край на небосвода небесният комбайн на Ханзата вече бе напълно забулен в пушеци. Хи дрогите се прегрупираха и се насочиха към илдирийската небесна фабрика.

Повредената илдирийска база се бе килнала на една страна. Озаряваха я чести експлозии. Жилищният комплекс бе напълно разрушен.

Един самотен илдириец — Хроа’кс — се бе покатерил на най-високата кула и стоеше там като разгневен адмирал на потъващ флагман. Нямаше оръжие, беше беззащитен, но въпреки това размахваше заплашително юмруци срещу хидрогите.

— Издигни ни още нагоре — нареди Съливан на пилота. — Трябва да напуснем атмосферата на Кронха 3, преди хидрогите да ни забележат.

— Опитвам се, Съливан, но нямаме достатъчно мощност.

Съливан отново погледна кръжащите в небето кълба. Хроа’кс продължаваше да стои на върха на кулата. Гигантският град започна да се разпада под него, обхванат от пламъци. На евакуационните модули илдирийците застенаха, измъчвани от смъртта на толкова много свои другари.

Подобно на преяли бръмбари, тринайсетте свръхнатоварени модула най-сетне успяха да напуснат атмосферата на газовия гигант и да излязат на орбита. Но нямаше накъде да продължат.

— Животоподдържащата ни система няма да издържи и един ден, Съливан — каза Табита. — Храната е последната ми грижа. Нямаме обаче достатъчни запаси въздух.

— Няма да се измъкнем живи — подкрепи я Колкер.

Съливан стисна устни.

— Сега е моментът за някоя гениална идея, ако някой има такава. — И тъй като никой не отговори, продължи: — Добре, няма смисъл да чакаме зевесетата, нямаме и достатъчно гориво, за да се придвижим сами. Но има едно място, където можем да отидем. — Той млъкна за момент. — Ако се насочим по прав курс и използваме горивото разумно, можем да се доберем до Илдира.

За генерал Ланиан бе достатъчно да хвърли един-единствен поглед на Стромо, за да си направи нужните заключения. И въздъхна.

— Имаме проблем, сър — почна адмиралът. — Уликите, събрани на Корибус, са крайно обезпокоителни. Моите техници твърдят, че наистина са използвани оръжия на Земните въоръжени сили. Открихме следи от опорни конструкции на дреднаут и няколко манти.

Ланиан се надигна, въпреки че изобщо не се чувстваше по-уверено прав.

— Но откъде са се взели? Настоях всички адмирали да проверят наличните кораби. Няма нито един изчезнал. Не можем да не забележим липсата на шест бойни кораба!

— Така е, сър. Но… — Стромо го запозна с идеята си за изчезналите на Голген кораби. — Всичките бяха управлявани от бойни компита, точно както ги описва онова момиче. Може да са убили човешките си командири и да са се обърнали срещу нас.

— Адмирале, имате ли представа за броя на всички бойни компита, разположени на нашите кораби?