Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Ланиан започна да губи търпение.

— Всички тези разкази са излишни, госпожо Кет. Неоспорим факт е, че капитан Робъртс и корабът му бяха конфискувани за служба в Земните въоръжени сили, вследствие от което той е под юрисдикцията на военните закони. По-късно капитанът дезертира от своя пост и се укриваше в продължение на години. Ние сме във война. Не можем да толерираме подобно поведение.

Един от младшите офицери добави:

— Има и други пилоти, напуснали като него постовете си, в резултат от което страда нашата бойна готовност. Нямаме никакъв избор. Трябва да превърнем капитан Робъртс в пример за назидание.

Служебният защитник не проявяваше никакво желание да се намеси. Седналият до него БиБоб реши да заговори.

— Но… вие ме принудихте да изпълнявам опасни мисии! Пратихте ме право в устата на вълка. Спомнете си какво се случи с мен на Дасра! Хидрогите почти унищожиха кораба ми!

Ланиан го изгледа хладно.

— Не смей да се оплакваш за Дасра! Заради твоята некомпетентна информация, заради това, че не довърши работата си там, изгубихме военен отряд от почти триста души.

БиБоб сведе глава.

— Добре де, може би това не беше най-добрият пример…

— Не мисля, че бихме желали да чуем повече — сряза го Ланиан.

Рлинда кипна и пристъпи напред.

— Този жалък скалъпен процес…

Ланиан удари с юмрук по масата.

— Фактите са ясни и неоспорими. Дори капитан Робъртс не възразява срещу тях. — Той вдигна ръка и започна да брои на пръсти. — Първо: капитанът беше законно призован на служба в Земните въоръжени сили. Второ: корабът му бе конфискуван в полза на ЗВС. Трето: на капитан Робъртс бе разрешено да лети с него, стига да изпълнява възложените му задачи. Вместо това той отлетя в неизвестна посока и повече не се появи. — Погледът му прониза БиБоб. — Отричате ли някой от тези факти?

— Нали се върнах. Сега съм тук.

Рлинда се извъртя към него.

— Не казвай нищо, БиБоб. — Изгледа навъсено защитника. — Не трябваше ли вие да го посъветвате за това?

Онзи я гледаше невъзмутимо. Накрая каза:

— Предполагах, че има достатъчно ум да се сети сам.

Ланиан се надигна.

— Не виждам смисъл да продължаваме днес. Утре адмирал Стромо се връща от Корибус и ще ни представи доклада си. Ще продължим след това, макар че според мен разполагаме с достатъчно доказателства. — Той изгледа другите двама офицери и кимна. След това вдигна изпълнен с отвращение поглед към БиБоб. — Веднага щом започнем открит процес, медиите ще те представят за негодника, какъвто си в действителност. Съмнявам се някой да прояви съчувствие. Председателят Венцеслас вече се съгласи да поискаме смъртна присъда, в случай че вината ти бъде доказана. Той смята, че това ще стресне останалите престъпници.

— Смъртна присъда? — БиБоб се ококори.

Рлинда зяпна. Служебният защитник само кимна безразлично.

— Дезертьорството по време на война винаги се е наказвало със смъртна присъда. — Генералът продължи със заплашителен тон: — Можеш само да се надяваш, че миналите ти заслуги, както и спасяването на двамата оцелели на Корибус, ще бъдат взети предвид като смекчаващи вината обстоятелства. Съобразно общественото мнение крал Питър би могъл да замени наказанието ти с принудителна военна повинност на някоя индустриална планета. — Генералът се усмихна. — Ако бъде така великодушен.

За да спаси планетата си от разрушение, губернаторът на Добро бе обещал да отиде лично на Хирилка. Сега, като сипещ се между пръстите пясък, времето изтичаше.

Удру’х трябваше да се изправи сам срещу безумния си брат и да изпълни онова, което бе замислено. Магът-император нямаше да може да му помогне. Руса’х вече бе убил своя заместник и очевидно поне двама от братята на Пери’х. Ето защо Удру’х трябваше да подготви много внимателно всичките си действия. Трябваше да излъже, да запази твърда позиция и… да намери начин да оцелее.

Знаеше какво очаква от него магът-император и сега, докато се приближаваше към Хирилка, се чувстваше като човек, който пропада в дълбока пропаст. Нямаше никакъв начин обаче да промени нищо.

Няколко бойни лайнера обкръжиха кораба му като глутница свирепи хищници. Удру’х се ядоса и реши, че не бива да го скрива, така че лично изпрати първото съобщение:

— Какви са тези кораби? Брат ми ме очаква.

Отговори септарът в челния боен лайнер:

— Имам заповеди да ви прехвърля на този кораб, за да изчакате пристигането на император Руса’х.