Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Базил се надяваше, че поне в последния миг на своята провалена кариера принцът ще засияе като истинска звезда. „Как можах да се излъжа в преценката си?“ Дали беше, защото изборът за заместник на Питър бе станал при доста напрегнати обстоятелства? Беше действал прибързано и сега се налагаше да се върне назад по стъпките си и да поправи грешките.

Даниъл постепенно набираше инерция.

— Избрах да стоя настрана от общественото внимание, за да не намалявам влиянието на моя брат Питър. Той е вашият водач. Надеждите и молбите ви трябва да са съсредоточени върху него.

Базил погледна тъкмо навреме към Питър, за да види изненаданото му изражение. Почти незабележимо и дискретно кралят улови Естара за ръката и я стисна.

Даниъл продължаваше:

— Има хора обаче, които се опитаха да се възползват от факта, че лицето ми не ви е добре познато. Може би сте виждали репортажа за самозванеца, представял се за вашия принц. Този нещастен и умопобъркан младеж беше заловен и ще получи необходимото лечение. — Даниъл пристъпи от крак на крак. Дори плътният слой грим не можеше да скрие пребледнялото му лице.

Всъщност Базил сам бе написал речта му — въпреки съветите на Елдред Каин.

— Истинският крал е дарен със способността и умението да води човешката раса в тези трудни времена. Той има моята поддръжка, както аз знам, че мога да разчитам на неговата. — Даниъл се поклони, очевидно уверен, че с това мъките му са приключили.

Хората на Кралския площад започнаха да го аплодират. Питър и Естара застанаха до принца, за да покажат уважението си към него. Базил незабелязано отстъпи назад. Очакваше тази картина да бъде показана по всички телевизии.

Питър погледна с присвити очи председателя. Базил не се съмняваше, че кралят е съвсем наясно с цената на властта.

Каин и Пелидор го очакваха отзад. Бледият заместник бе проследил цялата сцена мълчаливо и очевидно не я одобряваше. Базил се престори, че не му обръща внимание. Никой, освен председателя не познаваше нуждите на човешката раса.

Той се обърна към помощника си.

— Сега, след като изигра тази добре подготвена сценка, Даниъл навярно си мисли, че му е простено. Но нашият мил принц греши, греши ужасно. Не бива да рискуваме с повторение на подобен цирк. Господин Пелидор, знаете какво трябва да направите.

Каин го погледна разтревожено, но Пелидор кимна отривисто.

— Вече направих необходимите приготовления, господин председател.

Най-сетне Базил си позволи да се усмихне. Идваха приятни моменти. До няколко дни Сарейн щеше да се върне…

След три дни отдих в базата на ЗВС Орли усещаше, че й писва. Адмирал Стромо трябваше да се върне днес с анализа на атаката срещу Корибус — не че там се очакваха някакви изненади.

Генерал Ланиан беше приключил с нея и Хъф Стайнман и очевидно двамата щяха да бъдат изпратени на Земята. Въпреки упоритите издирвания в мрежата никой не бе успял да открие майка й. Орли не знаеше какво я чака, но смяташе, че все ще измисли нещо. Винаги успяваше да се справи.

През седмиците след разрушаването на колонията скърбеше за баща си, но в момента се чувстваше някак празна и замаяна. Щеше дай отнеме много време да свикне с всичко, което й се бе случило. Често свиреше на синтезатора си, опитваше се да заглуши болката си с музика.

Войниците най-сетне я отведоха при совалката. Там я чакаше Стайнман, небръснат и чорлав, въпреки че бе имал възможност да се приведе в ред, както и да си смени дрехите. Орли подозираше, че е от онзи тип хора, които винаги изглеждат занемарени — независимо от обстоятелствата.

Щом я видя, лицето му светна.

— Здрасти, хлапе. Май са решили да ни смесят с хората от Крена и да ни пратят на някой друг кликиски свят.

— Татко често казваше, че няма по-хубаво нещо от новата възможност за старт.

— Само че няма много хубави планети като Корибус. — Стайнман поклати глава. — Дано новата си я бива.

Орли седна до него и се облегна на стената.

— И да не стане така, че да я гръмнат малко след като пристигнем. — Подпря брадичка на коленете си и въздъхна.

— Дръж се, хлапе. Отдавна свикнах да скачам от едно място на друго. И гледай все да си усмихната. Казват, че така късметът все ще е на твоя страна. — Той замълча за миг, после продължи да бърбори: — След всички опити да си живея сам, ето, че пак съм сред хората.

— А какво ще кажеш за капитан Робъртс? Той се опита да ни помогне, а виж как загази. — Орли погледна към транспортния кораб, който трябваше да ги откара на Земята. — Кога отпътуваме?