Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Днес също така изтичаше крайният срок на губернатора на Добро да се изправи пред Руса’х.

— Повикайте тал О’нх — заповяда Джора’х. — След час отлитаме за Добро. Да се надяваме, че губернаторът Удру’х е изпълнил своята част.

Големът Бенето поведе Сели и Солимар по един широк път, прокаран от тежките машини на скитниците, за да изкарват повалените дървета. Сели беше уловила Солимар за ръка. Навлизаха все по-навътре в опустошената гора.

— Готов ли си за това, Солимар? — прошепна тя. — Каквото и да ти струва?

Без да спира, той каза:

— Да. Каквото и да ми струва. Сигурен съм, че световната гора си има причини, за да избере нас двамата.

— Аз те избрах, не световната гора — обади се Бенето. — Ти си най-подходящият и се надявам, че гората ще чуе посланието ти.

Сели погледна Солимар — той изглеждаше объркан. Бенето крачеше пред тях, дървесното му тяло наподобяваше причудливите създания от старите приказки, които й бяха чели зелените жреци.

Стигнаха една долчинка, където разрушенията бяха ужасни. Големът разпери ръце, сетне ги събра над главата си и сплете пръсти.

— Въпреки това, което виждате, тази долчинка е съхранила част от енергийните резерви на световната гора. Истинската мощ на верданите се процежда в непосредствена близост до повърхността. — Той се наведе към тях и ги изгледа втренчено. — Можете да ми помогнете да я източим.

Солимар смръщи вежди, сякаш не разбираше какво се очаква от него.

Сели бе още по-объркана.

— Не можеш ли да ни обясниш по-подробно? Не забравяй, аз не съм зелена жрица.

— Но пък си човек. Това е сила, от която се нуждаем. — Бенето отпусна ръце. — Накарайте дърветата да осъзнаят, че не са мъртви и че е глупаво да се предават.

— Но нали поискаха да отнесем фиданки на други светове? Това не показва ли, че не се предават? — попита Солимар.

— Отчасти — отвърна Бенето. — Но тук, на Терок, световната гора реши, че е победена. Тя знае, че хидрогите могат да се върнат всеки момент. Въпреки това старите дървета са запазили част от силата си. Трябва да ги убедите да я призоват. Не им позволявайте да се отказват.

— И как да го направим? — попита Сели.

— Чрез дървесен танц.

Солимар и Сели погледнаха скептично голема. Бяха заобиколени от обгорели дървета и мирис на смърт.

— Наистина ли смяташ, че е толкова просто?

— Веднъж вече дърветата усетиха, че във вас се спотайва нещо. Можете да накарате верданите да си спомнят.

— Това някакъв ритуал ли е? — попита Солимар.

— Или се майтапиш? — добави Сели. — Да танцуваме на тези обгорели дънери?

— Да. Защото ще им демонстрирате силата на живота и вашата жизненост. — Бенето разпери ръце към повалените дървета. — Аз съм създание на световната гора и същевременно съм човек. Именно човекът в мен е в състояние да разбере какво е да си упорит и да не се предаваш. Помислете си сега за тях. Световните дървета са свързани с корени и чрез тях са приемали всичко, което се намира в земята. Те са силни и търпеливи, но са забравили как да се бият. Те се съпротивляват само на онова, което ги сполетява непосредствено. Пасивни са, за разлика от нас, хората. Докато хидрогите и фероуите се сражаваха, дърветата бяха сигурни, че ще бъдат унищожени. Те се предадоха тук, с надеждата да оцелеят другаде — чрез разпространяването на малки дръвчета на други светове.

Лицето на Сели се разведри.

— Но Рейналд не им позволи да се откажат! Спомням си как им крещеше, заедно с двама зелени жреци, докато не започнаха да се бият!

Бенето кимна.

— Рейналд накара верданите да се пресегнат до дълбините на силата си, дълбини, до които не бяха стигали. Нашият брат ги принуди да вземат активна роля в отбраната. Въпреки че сражението доведе до ужасяващи загуби на Терок, хидрогите бяха прогонени и световната гора все още е жива.

— Той протегна изцапаните си с пепел ръце към Сели и Солимар. — Сега искам от вас да направите същото. Тези обгорели и осакатени дървета осъзнават, че хидрогите ще се върнат, за да довършат започнатото. Но вече са спокойни, защото разпространението на фиданките започна. Ние обаче не бива да им позволяваме да изоставят Терок.

— Така е, дори безнадеждната кауза е кауза — каза Сели.

— По-добре да се биеш, отколкото да се предадеш.

— Именно. Направете това, което направи Рейналд — покажете им силата на човешката радост, упоритост и настойчивост. Верданите знаят за тези неща, защото са съхранени дълбоко в съзнанието им, но мисля, че не ги разбират.