Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Солимар погледна обгорелите клони и дънери.

— И дървесният танц може да им помогне?

— Верданите го възприемат по различен начин. През всички тези години между тях и хората на Терок се е създала връзка — дори с хората, които не са зелени жреци. Връзката с нашето семейство например е много силна. Ето защо сестра ни Сарейн бе така потресена от случилото се тук, въпреки че не смяташе да остане. И затова брат ни Рейналд успя да прати толкова силно послание на гората чрез двамата зелени жреци. Сега ти, Солимар, и ти, Сели, трябва да помогнете на дърветата. Вашият дървесен танц ще провокира отговор, ще пробуди задрямалите сили и енергии на гората, ще накара силата да поеме нагоре през корените.

— Прилича ми на магия — прошепна Сели.

— Силата я има, повярвайте ми. Верданите са придали на телата си формите на гигантски дървета и ще го направят отново, когато му дойде времето. — В гласа на Бенето се доловиха тревожни нотки. — Вдъхновете ги. Накарайте ги да разберат, че не бива да чакат векове, за да се възстановяват с прекалено спокойното си темпо. Необходими са ни сега, преди да се появят хидрогите.

— Съгласна съм — каза Сели и пристъпи към един обгорен дънер. — Да започваме.

Впи пръсти в овъглената кора и я отчупи — и отдолу се появи живо дърво. Още щом го докосна с пръсти, почувства прилива на мъзга вътре, на кръвта на земята. Корените му се спускаха надълбоко, свързваха се с корените на други дървета и създаваха огромна мрежа, която се простираше на всички континенти. Това ли бе, което усещаха непрестанно зелените жреци?

Бенето остана неподвижен като дърво, пръстите на краката му постепенно се заровиха в меката земя и изчезнаха вътре.

— След хидрогската атака световната гора се зарови надълбоко, там, където запасите й от енергия ще са на сигурно място — обясни дървесният голем. — Въпреки това гората откликна с изблик на радост на вашия дървесен танц, когато го изиграхте, без да знаете, че някой ви наблюдава. Опитайте се да предизвикате подобен отговор и сега, а аз ще съм тук и ще се постарая да ви помагам. Ще използвам човешкото си съзнание, за да обясня на верданите това, което трябва да знаят.

Въпреки че всичко наоколо бе обгорено, Сели усещаше с пръстите си, че в други части на гората животът се пробужда. Ала тези усещания идеха от много далече, от изолирани потайни кътчета.

— Живи са, но трябва някой хубаво да ги раздруса, за да го осъзнаят — каза тя. — Хайде, Солимар.

И огледа близките клони, сякаш се опитваше да прецени кои от тях са в състояние да издържат тежестта им. Усмихна се на Солимар и си пое дъх, за да се подготви.

— Ще започна с танца на кондоровата муха, после ще мина към „преследването на пеперудата“.

— Ще те следвам. — Очите на Солимар блеснаха.

Заподскачаха едновременно, изпълняваха различни бързи и сложни движения. Солимар се завъртя, грабна я с мускулестите си ръце и я подхвърли нагоре. Сели се изви с грациозността на газела, оттласна се от един дебел клон, прехвърли се на съседния, оттам скочи наново и изпълни тройно салто във въздуха. Беше забравила какво удоволствие й доставя танцът. Скочи върху покритата с пепел земя и отново рипна нагоре. Солимар я следваше по петите.

Вдигнал към небето изваяната си брадичка, Бенето отново разпери ръце встрани и каза:

— Сега ще поискам от тях да ви гледат. Трябва да ги накараме да използват живителната сила на енергията, която се крие под корените им.

Всеки път, когато докосваше клон или стъбло, Сели усещаше искра, като освобождаването на електрически заряд, предназначен да пробуди задрямалата гора. Зад тях Бенето бе пъхнал ръка в стеблото на едно дърво. Лицето му бе съвсем неподвижно, като скулптура, но същевременно бе напрегнато и съсредоточено. Желанието му да накара верданите да ги гледат бе очевидно.

Сели продължаваше да танцува. Движенията на дървесния танц имаха за цел да изобразят различни моменти от живота в гората: полюшващи се клонки, летящи насекоми, разцъфващи цветчета.

Танцът започна да набира скорост и ритъм и Сели с изненада установи, че започват да се случват странни неща. На земята, там, където стъпваха босите им крака, и където според Бенето се криеха залежи от енергия на световната гора — се появяваха внезапни зеленикави проблясъци. Сякаш пробудени от съзидателната енергия на нейните движения, се показваха яркозелени листа, родени от мъртвите обгорени клетки. Нови растения протягаха нагоре клонки.