Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Военните решават — сви рамене Стайнман. — Потегляме, когато ни наредят, през останалото време седим и чакаме.

— Исках да се сбогувам с капитан Робъртс. — Тя стана, отиде до един от войниците и му каза, че иска да се срещне с БиБоб.

— Той е в ареста, госпожице. Никой не може да го посещава. След няколко часа ще го изправят пред военен трибунал.

— Само за минутка! Сигурна съм, че генерал Ланиан ще направи изключение. — Орли продължи да настоява и накрая войникът се предаде и я препрати при началника си.

— Разполагаш само с десет минути — заяви навъсеният офицер.

— Зная. Совалката трябва да излети скоро.

Намръщеният капитан Робъртс седеше на койката, а една едра жена — Орли позна Рлинда Кет, която бе летяла на „Настойчиво любопитство“ и ги бе откарала с баща й от Дремен — обикаляше нервно около него.

— Разбира се, че те помня, госпожице — отвърна тя на поздрава на Орли и се засмя. — Но като гледам какво се случи, съжалявам, че тогава не ви откарах на Рейндик Ко. Щяхте да сте по-добре.

Орли погледна Робъртс и каза:

— Съжалявам, че се забъркахте в това заради мен, капитане.

— Това няма нищо общо с теб, госпожичке. — Гласът му беше уморен и прегракнал. — И без теб щях да постъпя по същия начин. Очаквах обаче поне малка благодарност от тях.

— Мога ли да помогна с нещо? Да свидетелствам, че сте добър човек?

— Че е добър, няма съмнение — потвърди Рлинда. — Но военният трибунал не играе по тези правила. Единственото, което ги интересува, е да го осъдят за назидание на другите.

— Чувствам се като перо, попаднало в струята на космически двигател — оплака се Робъртс. — Защо не изчакат адмирал Стромо да се върне с доклада си? Дано тогава в главите им светне, че ситуацията е извънредна.

— Наистина съжалявам — повтори Орли.

— Не се тревожи. — Рлинда я потупа по рамото. — Всичко ще се оправи.

— Не я лъжи, Рлинда. И без това е преживяла много, горката.

Докато извеждаше Орли навън, Рлинда се мъчеше да задържи усмивката на лицето си.

— БиБоб, време й е да се качва на совалката. Ние с теб пък имаме да обсъдим още много неща.

Военната комисия се събра за първото си заседание. Рлинда заплаши, че ще се прикове с белезници за БиБоб, ако не я допуснат в стаята с него, разблъска изпречилите се на пътя й пазачи и си проправи път в помещението.

БиБоб стоеше с отпуснати рамене, като човек, който се е предал на съдбата. Тя го сръга в ребрата и той се поизправи.

Служебният адвокат, който му бяха назначили, вече седеше зад бюрото. Бяха се срещали само два пъти досега, съвсем за кратко, колкото адвокатът да се запознае с фактите по делото. Според Ланиан целият този процес беше излишен, тъй като никой не оспорваше обвинението.

Рлинда естествено не беше съгласна.

Тя изгледа презрително защитника, после се изправи пред Ланиан и двамата младши офицери.

Ланиан смръщи вежди.

— Госпожо Кет, не сте поканена на заседанието.

— Аз ще бъда защитник на капитан Брансън Робъртс. — Тя погледна накриво служебния адвокат. — Много по-добър от тази марионетка. Аз поне изслушах обвиняемия. Доколкото знам, това е задължително, за да се изгради защитна стратегия.

Служебният адвокат подскочи. Двамата офицери се засмяха. Ланиан ги изгледа и те отново си придадоха строг вид.

— Това е само предварително прослушване, госпожо Кет — каза Ланиан.

— Капитан Кет — поправи го тя. — Генерале, позволете да ви припомня всички неща, които капитан Робъртс е направил за Ханзата. Вие самият използвахте този човек за примамка, за да заловите скитника пират Ранд Соренгаард. Спомняте ли си? Той рискува живота си заради вас.

Ланиан не изглеждаше впечатлен.

— Вие и капитан Робъртс спечелихте от залавянето на Соренгаард също както всички останали. Съмнявам се, че очаквате признание за нещо, което се е случило преди осем години.

Без да губи присъствие на духа, Рлинда припомни, че повечето от търговските й кораби са били конфискувани и преустроени за служба в Земните въоръжени сили, за това как БиБоб е трябвало да изпълнява опасни разузнавателни мисии въпреки волята си и как, с благословията на самия председател Венцеслас, е помагал за осъществяването на плана за кликиска колонизация, като е пренасял припаси и оборудване до новите селища. И накрая — как пръв е пристигнал на разрушения Корибус, а после съобщил за това на Земните въоръжени сили.

Завладяна от отчаяние, тя бе направила повторен опит да принуди председателя да се намеси на страната на БиБоб. Не беше учудена, когато Венцеслас дори не отговори на повикванията й. БиБоб бе оставен на произвола на съдбата.