Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— И това не е достатъчно.

— Именно.

Настъпи дълга тишина, нарушавана от едва доловими неравномерни писукания от декодиращата система, която напразно търсеше сигнал.

— Добре — обади се Емерсън най-сетне. — Ще участвам с теб 50 на 50, поне в доклада за надеждност. Кого си поканил за експерт? Познавам ли го?

— Мисля, че го познаваш. Джейсън Брадли.

— О, човекът с гигантския октопод?

— Беше само едно от временните му увлечения. Затова пък виж как увеличи популярността му.

— И хонорара му, предполагам. Говорил ли си с него? Успя ли да го заинтригуваш?

— Да, при това живо. Интерес проявяват и всички фирми за океанно инженерство. Сигурен съм, че някои от тях ще са готови да вложат свои средства или поне да поработят без печалба, за едната слава.

— Чудесно, давай. Но, честно казано, за мен това е хвърляне пари на вятъра. Накрая, когато г-н Брадли представи доклада си, ще разполагаме с едно скъпоструващо четиво. Освен това не ми е ясно какво ще правим с 50-те хиляди тона — или колкото са там ръждясало старо желязо.

— Остави на мен. Имам някои идеи, но не искам да говоря за тях сега. Ако някои от тях се осъществят, проектът ще успее да се изплати — евентуално. Можеш да очакваш дори печалба. Емерсън подозираше, че употребата на второ лице единствено число в последното изречение беше просто грешка на езика. Рупърт беше много ловък играч и добре знаеше какво върши. Веднага можеше да се закълне, че стига да поиска, събеседникът му има възможност да осигури цялата операция.

— Само още едно нещо — продължи Рупърт. — Преди да съм дал съгласието си, което ще стане, щом получа доклада на Брадли — нито дума никому. Особено на сър Роджър. Ще ни вземат за луди.

— Искаш да кажеш — отвърна Емерсън, — че съществува дори най-малкото съмнение за неуспех?

До: Главния редактор на „Таймс“

От: Лорд Олдис Брайнтфаунд

Почетен президент

Световна асоциация по научна фантастика

Уважаеми господине,

Вашата трета уводна статия (15 април 2007 г.) относно плановете за изваждането на „Титаник“ е още един пример за силното въздействие на тази катастрофа — несъмнено най-ужасната в историята на корабоплаването — върху въображението на човечеството.

Един изключителен аспект на трагедията е, че тя е описана с потресаваща точност четиринадесет години преди да се случи. Според класическото описание на катастрофата от Уолтър Лорд в „Нощ, която светът ще помни“, през 1898 г. един борещ се за прехраната си автор на име Морган Робертсън създава роман за някакъв легендарен трансатлантически лайнер, много по-голям от дотогава съществуващите. Робертсън натоварва своя кораб с богати и доволни хора и го разбива в леден айсберг през една студена априлска нощ.

Измисленият лайнер е почти със същите размери като „Титаник“, с неговата скорост и разположение на каютите. Робертсън нарича своя кораб „Титан“.

Бих желал също така да привлека вниманието ви върху факта, че двама представители на професията, към която имам честта да принадлежа — тази на писателите на научна фантастика, — потънаха заедно с „Титаник“. Единият, Жак Фютрел, е почти забравен днес и дори националната му принадлежност остава неизяснена. Но изглежда, че на 37-годишна възраст той се е радвал на значителен успех като автор на „Майсторът на диаманти“ и „Мислещата машина“, за да пътува в първа класа заедно с жена си, която подобно на 97% от дамите от първа класа и едва 55% от тези от трета оцелява след катастрофата.

Много по-известен е другият, автор на една-единствена книга — „Пътешествие в други светове: роман за бъдещето“, публикувана през 1894 г. Това донякъде мистично пътешествие около Слънчевата система в 2000 г. описва антигравитацията и ред други чудеса на цивилизацията. Издателството „Аркъм Хаус“ преиздаде книгата по случай стогодишнината му.

Представих автора като „известен“, което е огромно подценяване. Името му е единственото, изписано над огромното заглавие в „Ню Йорк Америкън“ от 16 април 1912 г. „МЕЖДУ 1500 И 1800 ЗАГИНАЛИ“.

Това е милионерът Джон Джейкъб Астор, наричан често „най-богатият човек на света“. Несъмнено той е най-преуспяващият автор на научна фантастика, който е живял някога на планетата — факт, който може да огорчи почитателите на починалия Л. Рон Хъбърд, ако все още има такива.