Саймън Кларк - Нощта на трифидите

Както се оказа, нямаше да чакам дълго някои от отговорите. Следобед получих спешна заповед да се явя незабавно в авиобазата.

Как можех да предвидя, че краткото пътуване дотам е само първата крачка от най-удивителното пътешествие през моя живот?

Към три и половина следобед събитията се редуваха забързано.

Една кола, очукана от стихиите, но със здрави механизми, ме върна от Дома на майките край Байтуотър в авиобазата на другия край на острова.

Светът още тънеше в мастилен мрак, лампи и прожектори огряваха ярко хангарите на самолетите и пистите.

Посрещна ме помощничката на командира на базата и ми заповяда веднага да облека летателния костюм. Трябваше да излетя с единствения ни реактивен изтребител „Пантера“ и да определя докъде се простира облачният слой.

— Мейсън, както чувам, бил си свален от чайка! — прозвуча вместо поздрав бодрият глас на Мичъл, когото наричахме Мич, още щом прекрачих прага на съблекалнята.

Беше дребничък, но имаше дълги жилави ръце, с които понякога заслужаваше второто си прозвище Маймуняка. Радиото в ъгъла тресеше прозорците с подбрани весели песнички от шоупрограмите на Ноел Кауърд. Ироничната „Стая с хубав изглед“ бе последвана от набързо измислената пародия „Не се отнасяй зверски с трифида“.

Мич ми подхвърли бисквита и пак се зае да сипва вряла вода в чайника.

— Та какво ще речеш за чайката? Трийсетмилиметрово оръдие ли си носеше, или ракети „въздух-въздух“?

— Много смешно, Мич.

— Големи ли са повредите?

— Разбита перка. Утре хидропланът ще може да излети.

— Дочух, че получаваш геройската задача.

— Не ми харесва как звучи.

— Слънчо, утре ще те има на първата страница във вестника.

— По приятен повод, надявам се.

— И мацките ще ти се редят на опашка, дърт пръч такъв.

— Сериозно ли си го мислиш?

— Абсолютно, мой човек. Тогава сритваш блокчетата пред колелата, даваш пълна тяга и си в безкрайната синева над нас сред толкова фусти, че не можеш да ги отпъдиш и с тояга.

— Да, ама героите имат навика да умират бързо и завинаги.

Такива ни бяха типичните лафове. Завърших школата за пилоти заедно с Мич и вече си имахме собствен жаргон, който често озадачаваше околните. Докато си подмятахме кратки майтапи като противници, налагащи топката за тенис в проточило се разиграване, аз навличах скафандъра за полети на голяма височина.

Изработен от вулканизиран здрав памучен плат с неопренова яка и маншети, скафандърът ми прилягаше като втора кожа. На хълбока ми се люлееше маркучът, който трябваше да свържа със системата за подаване на въздух в самолета.

— Някакви новини какво е причинило затъмнението? — попитах Мич.

— Имаше съобщения по радиото, предполагат, че просто е твърде дебел облачен слой…

— Ама че дебел трябва да е този слой.

— Чай?

— Благодаря.

— Но ако питаш мен, Дейвид, това чудо сащиса големите ни умници. С коя машинка ще потеглиш?

— С „Пантерата“.

— Късметлия си, дяволе. Ти си любимец на боговете, синко.

— Да се надяваме. Успях да затворя якия цип на гърдите си. След миг помощничката на командира надникна през вратата.

— В приличен вид ли си?

— Доколкото изобщо му е по силите — заяде се Мич.

— Има промяна в плановете — осведоми ме тя. — Шефа заповяда на наземния екип да изкара „Джевлин“.

— „Джевлин“ ли? Той е двуместен. Какво го подтикна да промени решението си?

— Не питай мен. — Начервените и устни се извиха в усмивка. — Аз само работя тук.

— Може би искат да ти вдъхвам смелост, Дейвид — ухили се Мич. — Имам сили да пропъдя надалеч всички грамадни гадни хвъркати, които все ти налитат.

— Нищо чудно — съгласих се. — Дали не е по-добре и ти да намъкнеш летателния костюм?

— Ау, ще направят и мен герой! — възкликна Мич. — Мой човек, всички онези момичета направо ще се тълпят около мен, почакай и ще видиш. — Започна да разхлабва вратовръзката си и подвикна на хубавичката помощничка, която излизаше: — Ей, красавице, имам идея — защо не те заведа някъде към осем вечерта?

— Имам по-добра идея — усмихна му се тя за миг. — Не си прави труда.

Мич вдигна рамене и ми намигна.

— Все пак не каза „не“, нали?

Напразно Мич положи усилия да се вмъкне в летателния костюм. Щом се явихме в кабинета на Шефа, чухме, че аз ще возя пътник в двуместния реактивен изтребител. Вече валеше. Трополенето на капките по гофрираната ламарина на покрива бе някак злокобно.