Софи Кинсела - Повелителката на метлата

— Боже! — Червенокосата жена го е зяпнала.

— Аз обаче съм учил в Харвард — продължава той. — Затова идвам от „Помощници от Харвард“. Мотото ни е: „Това е целта на образованието в Айви Лийг“ 8 8 Айви Лийг — престижни американски колежи на Източното крайбрежие. — Б.пр. . Нали така, Саманта?

— Млъквай — съскам аз. — Просто сервирай.

Най-сетне успяваме да сервираме на всички и се връщаме в кухнята.

— Много смешно. — Трясвам подноса на плота. — Толкова си забавен.

— За бога, Саманта! Нали не очакваш да се отнасям сериозно? Господи! — Той сваля престилката и я подхвърля на масата. — Да сервираш обяда на тези празноглавки. Как може да им позволяваш да се отнасят така снизходително с теб?

— Имам си работа — отвръщам напрегнато аз и отварям фурната, за да проверя сьомгата. — Значи няма да ми помогнеш…

— Не е редно да вършиш тази работа! — избухва неочаквано той. — Саманта, това е някакво извращение! Имаш повече мозък от всички в онази стая, а им сервираш! Правиш реверанси. Чистиш им баните!

Толкова разпалено говори, че се обръщам към него. Поруменял е целият и закачливото му настроение се е стопило.

— Саманта, ти си сред най-умните хора, които познавам. — Гласът му трепери от гняв. — Ти си най-способният адвокат, когото познавам. Не можеш да зарежеш живота си заради тази… простотия.

Гледам го, без да трепна.

— Това не е простотия! Само защото не работя по специалността си и не съм затворена в някакъв офис, не означава, че си пропилявам живота. Гай, аз съм щастлива тук. Животът ми преди беше съвсем различен. Приятно ми е да готвя. Приятно ми е да се занимавам с къщата. Приятно ми е да бера ягоди от градината…

— Ти живееш в страната на мечтите! — крясва той. — Саманта, това е нещо ново за теб! Забавно ти е, приятно ти е, защото не си го правила никога преди! Ами когато ти омръзне? Какво ще стане тогава?

Усещам как в мен се надига несигурност, но се опитвам да не й обръщам внимание.

— Няма да ми омръзне. — Разбърквам решително соса от аспержи. — Този живот ми харесва.

— Дали ще продължи да ти харесва, след като чистиш бани десет години? Я ела на себе си. — Той се приближава до печката и аз се обръщам. — Значи ти е била необходима почивка. Трябвало ти е да се откъснеш за малко. Добре. Само че е крайно време да се върнеш към истинския живот.

— За мен това тук е истинският живот — отвръщам разпалено аз. — Много по-истински е от живота ми преди. — Гай клати глава.

— Тази година двамата с Шарлот ходихме в Тоскана и се научихме да рисуваме с акварели. Много ми допадна. Маслиновите горички… залезите… всичко. — Той среща погледа ми и се привежда напред. — Това не означава, че ще стана художник.

— Различно е! — Откъсвам поглед от неговия. — Гай, не искам да поемам същата работа. Няма да се подложа отново на същото напрежение. Работех седем дни в седмицата в продължение на седем проклети години…

— Именно. Именно! И тъкмо когато голямата награда става твоя, ти се измъкваш. — Той се хваща за главата. — Саманта, не съм сигурен, че разбираш в какво положение си. Предложиха ти да станеш пълноправен партньор. Вече можеш да разчиташ на огромни приходи. Ти ще контролираш всичко!

— Какво? — питам стреснато аз. — Как така?

Гай изпуска сдържания въздух и извива очи към тавана, сякаш призовава на помощ бога на адвокатите.

— Ти разбираш ли — продължава весело той — каква буря се разрази? Не разбираш ли колко зле се отразява всичко това на „Картър Спинк“? Тази седмица критиката в пресата беше унищожителна, много по-зле от скандала със Соренсън през 80-те.

— Не съм искала да стане така — опитвам се да се защитя аз. — Не съм викала журналистите да ми висят пред вратата.

— Знам. Само че те са надушили. А репутацията на „Картър Спинк“ е направо срината. Отдел „Кадри“ не са на себе си. След всички специални програми и толкова много семинари за набиране на служители… ти да вземеш да кажеш, че предпочиташ да чистиш тоалетни. — Той изсумтява. — А пък „Връзки с обществеността“ са полудели.

— Че то си е така — вирвам брадичка аз. — Така е.

— Това е лудост! — Той отчаяно стоварва юмрук по масата. — Направо съсипваш „Картър Спинк“! Искат целият свят да види как се връщаш на работа. Готови са да ти платят колкото поискаш! Трябва да си напълно луда, за да откажеш!

— Парите не ме интересуват — отвръщам аз. — Имам достатъчно пари…

— Ти просто не разбираш! Саманта, ако се върнеш, ще изкарваш толкова, че след десет години спокойно можеш да се пенсионираш. Ще си уредиш живота! След това върви да береш ягоди и да миеш подове.