Стивън Кинг - Сблъсък

„Ами другите шосета?“ — написа Ник.

— Шосе 63 е прекъснато на изхода от източния край на града заради подмяна на канализацията под него — отвърна Соумс. — А в другия край на Шойо очевидно е станала тежка катастрофа. Две коли преграждат шосето и напълно са го блокирали, ала няма и следа от полицаи или от катастрофирали.

Той замълча за миг, извади кърпа и издуха носа си.

— Джо Ракман, който живее в източните квартали твърди, че хората, копаещи канализацията, изобщо не бързат. Посетих семейство Ракман преди два часа — момченцето им е много зле. Според Джо работниците всъщност са войници, въпреки че са облечени като хора от пътностроителна бригада и карат държавен камион.

Ник написа: „Как е разбрал?“

Соумс се изправи и каза:

— Работниците не си козируват.

Ник също стана и надраска в бележника: „А черните пътища?“

— Може би не са блокирани — кимна Соумс. — Но аз съм лекар, не герой. Джо се кълне, че забелязал военни карабини в кабината на камиона. Кой знае какво може да се случи, ако човек опита да напусне града по черните пътища и те са под наблюдение. Пък и какво ли ще открие отвъд Шойо? Повтарям: някой е допуснал огромна грешка. И сега се опитват да замажат всичко. Лудост, истинска лудост! Естествено подобно нещо не може да остане в тайна и скоро ще се разчуе. Но се питам колцина ще умрат междувременно.

Ник уплашено изгледа доктора, който отиде до колата, бавно се качи в нея, свали стъклото и го попита:

— А ти как се чувстваш? Имаш ли хрема? Кашляш ли? — Младежът отрицателно поклати глава. — Ще се опиташ ли да напуснеш града? Струва ми се, че още е възможно, ако минеш през нивите.

Глухонемият завъртя глава и написа: „Не мога да изоставя затворниците. Винсент Хоган е болен, но на другите им няма нищо. Ще им занеса закуска и ще отида да видя мисис Бейкър.“

— Много си състрадателен — промълви Соумс. — Подобно качество е рядко в наше време, но още по-рядко се срещат младежи с чувство за отговорност. Сигурен съм, че Джени ще оцени жеста ти. Мистър Брейсман, методисткият свещеник, също обеща да се отбие при нея. Боя се, че днес ще му се наложи да посети много домове. Ще се погрижиш за тримата затворници, нали?

Глухонемият кимна.

— Добре. Ще се постарая да дойда отново следобед. — Лекарят включи на скорост и потегли. Изглеждаше уморен, очите му бяха зачервени, лицето — посърнало. Ник разтревожено го изпрати с поглед, сетне отново тръгна към паркинга за камиона. Закусвалнята беше отворена, но единият готвач го нямаше, а трима от четиримата сервитьори не бяха дошли на работа. Ник почака доста, докато получи поръчката. Когато се върна в затвора, Били и Майк изглеждаха изплашени до смърт. Винс Хоган бълнуваше и умря към шест вечерта.

Изминало бе толкова време, откакто Лари не беше стъпвал на Таймс Скуеър, че сега очакваше площадът да бъде по-различен, вълшебен. Всичко наоколо ще изглежда умалено и все пак по-красиво и той няма да се страхува от натрапчивата, понякога ужасяваща жизненост на площада, както по времето, когато бе малък и заедно с Бъди Маркс или сам идваше тук да гледа по два филма за деветдесет и девет цента, да позяпа блестящите витрини на магазините и на залите за електронни игри.

Но площадът си бе същият и кой знае защо това смути Лари, тъй като в действителност много неща се бяха променили. Нямаше я будката за вестници на ъгъла, която се виждаше, щом изкачиш стъпалата от станцията на метрото. Малко по-нататък, на мястото на салон с проблясващи и шумни електронни игри, където съмнителни типове с цигари, провиснали от крайчеца на устните им, се забавляваха с „Пустинният остров на Готлиб“ или „Космическо състезание“, сега имаше заведение, пред което стояха група чернокожи младежи и се полюшваха в такт с ритмична, въображаема мелодия. Салоните за масаж и кината за порнографски филми се бяха увеличили.

И все пак площадът си бе същият, което натъжи Лари. Единствената значима разлика бе в това, че сега се чувстваше като турист — може би дори кореняците нюйоркчани, имат същото усещане на Таймс Скуеър — все едно са джуджета, които искат да вдигнат поглед и да прочетат електронните реклами, докато обикалят площада като в омагьосан кръг. Лари не можеше да прецени — беше забравил какво е да се чувстваш част от Ню Йорк и не изгаряше от желание да си го припомни.

Тази сутрин майка му не отиде на работа. През последните два дни тя се бореше с простудата, ала днес бе станала с температура. Изтегнал се в тясното легло в старата си стая, Лари я чу как трополи из кухнята, киха и тихичко проклина, докато приготвя закуската. Сетне възрастната жена пусна телевизора. Предаваха новините по програма „Днес“. Опит за държавен преврат в Индия. Взривена електростанция в Уайоминг. Очаква се Върховният съд да приеме историческо решение относно правата на хомосексуалистите.