Стивън Кинг - Сблъсък

Междувременно Бейкър бе свалил и тениската си.

— Е, излъгах ли те? — обърна се Соумс към Ник. — Нали има страхотни цици? Дори на дъртак като мене ще му стане оная работа, като ги погледне.

Шерифът потръпна, когато стетоскопът докосна гърдите му.

— Майчице, колко е студен! Да не би да го държиш в хладилника?

— Вдишвай! — намръщено нареди Соумс. — А сега издишай. Шерифът леко се закашля.

Лекарят дълго го преглежда, преслушваше гърдите и гърба му. Прибра стетоскопа и използва лъжичка, за да огледа гърлото му. Когато свърши, счупи лъжичката и я хвърли в кошчето за смет.

— Е? — попита Бейкър.

Вместо отговор лекарят натисна с пръсти подчелюстните му жлези. Шерифът подскочи.

— Очевидно изпитваш болки — сухо изрече Соумс. — Джон, незабавно се прибираш вкъщи и си лягаш. Това не е съвет, а заповед.

Шерифът примигна и промълви:

— Амброуз, стегни се. Много добре знаеш, че не мога. Имам трима затворници, които днес следобед трябва да изпратя в Камден. Снощи ги поверих на този младеж, но сбърках и няма да повторя грешката си. Той е глухоням и напълно безпомощен. Очевидно снощи не съм бил на себе си, че да се съглася на подобно нещо.

— Забрави затворниците, Джон. Положението ти е много сериозно. Имаш инфекция на дихателните пътища, и то доста силна, съдейки по звука, при това съпроводена от висока температура. Повтарям, дихателните ти пътища са възпалени и честно казано, това съвсем не е шега работа при едър човек като тебе. Върви да си легнеш. Ако утре се чувстваш по-добре, ще отведеш затворниците в Камден. Дори ти препоръчвам да позвъниш на щатската полиция за патрулна кола, която да ги откара.

Бейкър виновно изгледа Ник и промълви:

— Знаеш ли, действително се чувствам зле. Може би няколко часа почивка ще ми се отразят добре…

„Вървете да си легнете — написа Ник. — Ще внимавам много. Освен това трябва да изкарам някой долар, за да платя лекарствата.“

— Наркоманите са най-добрите работници — присмехулно изрече Соумс.

Шерифът взе двата листа с автобиографията на Ник.

— Нали нямаш нищо против, ако ги занеса на Джени да ги прочете. Адски те е харесала, момче.

Младежът надраска в бележника: „Разбира се. Жена ви е много симпатична.“

— Няма втора като нея — въздъхна шерифът и закопча ризата си. — Май отново вдигам температура. Мислех, че вече съм оздравял.

— Взимай аспирин — посъветва го Соумс. — Тези възпалени жлези не ми харесват.

Шерифът се обърна към Ник.

— В най-долното чекмедже на бюрото има кутия от пури с дребни пари. Иди да обядваш и пътьом си вземи лекарствата. Нашите затворници са скапаняци и няма да ти създават проблеми. И не забравяй да оставиш разписка за похарчените суми. Ще се свържа с щатската полиция и още днес следобед ще те отърва от тези момчета.

Ник вдигна палец.

— Доверявам ти се прекалено много, въпреки че те познавам съвсем отскоро, ала Джени твърди, че не бива да се притеснявам. Пази се.

Младежът кимна.

Същата вечер Джейн Бейкър дойде в участъка. Носеше вечеря и кутия мляко.

Ник написа: „Много благодаря. Как е съпругът ви?“

Тя се засмя. Беше дребничка, с кестенява коса и носеше карирана риза и избелели джинси.

— Искаше да дойде, но успях да го разубедя. Следобед температурата му беше толкова висока, че се уплаших, но сега е почти нормална. Може би причината е в щатската полиция. Моят Джони е напълно щастлив единствено когато се заяжда с тези момчета.

Младежът въпросително я изгледа.

— Казаха му, че могат да откарат затворниците едва утре сутринта. Имаме големи проблеми с грипната епидемия. Повече от двайсет полицаи били болни, а онези, които били на работа, трябвало да карат местните хора до болницата в Камдън или дори в Пайн Блъф. Очевидно епидемията се разраства. Струва ми се, че Ам Соумс е много разтревожен, но не се издава.

Самата Джейн изглеждаше неспокойна. Извади двата сгънати листа от джоба на ризата си и заяви:

— Страхотна история. Не съм чувала за човек с толкова лош късмет. Възхищавам се от начина, по който си преодолял затрудненията. И отново ти поднасям извинения заради брат ми.

Младежът се изчерви и смутено сви рамене. Джейн се изправи и каза:

— Надявам се да останеш в Шойо. Мъжът ми те харесва, аз също. Внимавай с онези типове в ареста.

„Добре — написа Ник. — Кажете на шерифа, че се надявам скоро да оздравее.“

— Ще му предам благопожеланията ти.

Тя си отиде, а Ник спа неспокойно. От време на време ставаше и надникваше в ареста. Очевидно тримата се бяха примирили със съдбата си и в десет часа вече хъркаха. Двама души от града се отбиха да проверят как се справя Ник и той забеляза, че са хремави.