Стивън Кинг - Сблъсък

„Сблъсък“ е художествено произведение, както личи съвършено ясно от самата му тема. Повечето събития протичат в реални градове — например Оугънкуит, щат Мейн, Лас Вегас, щат Невада и Боулдър, щат Колорадо — и за удобство на действието аз съм си разрешил волността да променя в някои отношения тези градове. Надявам се, че читателите, живеещи в тях и в други реални градове, споменати в романа, няма да бъдат прекалено разтревожени от моето „чудовищно нахалство“, според израза на Дороти Сейърс, която неведнъж си е позволявала същото.

Други градове, като Арнет, щат Тексас и Шойо, щат Арканзас, са напълно измислени, както и самият сюжет на книгата.

Особено държа да благодаря на Ръсел Дор (официален говорител) и Ричард Хърман от Центъра за семейна медицина в Бриджтън, които отговориха на въпросите ми за грипа и неговата учудваща способност да мутира през интервали около две години, както и на Сюзън Арц Манипг от Кастин, която редактира началния ръкопис.

А най-много благодаря на Бил Томпсън и Бети Прашкър, които помогнаха тази книга да се появи в най-добрия си вид.

С. К.

За този вариант на „Сблъсък“ трябва да узнаете едно-две неща още сега, преди да напуснете книжарницата. Поради това се надявам, че съм ви засякъл навреме — може би застанали на буква „К“ пред щанда за нови издания, с няколко книги под мишница и с тази страница разгърната пред вас. С други думи, надявам се да ви засека, докато портфейлът все още се гуши уютно в джоба ви. Готови ли сте? О’кей. благодаря. Обещавам да бъда кратък.

Първо, това не е нов роман. Ако имате някакви колебания по въпроса, нека ги разсеем още тук и сега, докато сте на безопасно разстояние от касиерката. която ще вземе пари от вашия джоб, за да ги прехвърли в моя. „Сблъсък“ беше публикуван преди повече от десет години.

Второ, това не е чисто нов и напълно различен вариант на романа. Не ще откриете предишните герои да постъпват по различен начин, нито пък ще видите как по някое време ходът на повествованието се отклонява от старото русло, за да отведе Верния Читател в съвсем нова посока.

Този вариант на „Сблъсък“ е разширение на оригиналния роман. Както казах, не ще откриете предишните герои да се държат по нов, загадъчен начин, но ще видите, че в първоначалния замисъл почти всички герои са вършили много повече , и ако не смятах, че някои от тия постъпки са интересни — може би дори поучителни — изобщо не бих се съгласил с идеята за преработено издание.

Ако желаете нещо друго, не купувайте тази книга. Ако вече сте я купили, надявам се, че сте запазили касовата бележка. Без нея книжарницата няма да ви върне парите.

Ако пък желаете да прочетете разширения вариант, каня ви да ме придружите съвсем наблизо. Имам да ви разкажа много неща и мисля, че ще си поговорим по-добре зад ъгъла.

В тъмното.

Всъщност това не е истински предговор, а по-скоро обяснение защо изобщо съществува новият вариант на „Сблъсък“. Романът си беше дълъг от самото начало и някои — може би даже мнозина читатели — ще сметнат разширената версия за прищявка на автор, разглезен от успехите си. Надявам се да не е така, но бих бил прекалено наивен, ако си въобразя, че подобна критика ще ми се размине. В края на краищата, още първото издание на романа бе смятано от критиците за раздуто и твърде дълго.

Дали книгата е била раздута преди, или е станала такава в сегашното издание — този въпрос ще оставя изцяло на читателя. Поисках тези няколко странички само за да кажа, че преиздавам „Сблъсък“ така, както бе написан първоначално, не заради себе си или някой отделен читател, а заради група читатели, които помолиха да го сторя. Не бих се съгласил, ако не смятах, че съкратените части от оригиналния ръкопис обогатяваха цялостната история, а и би било двуличие да не призная, че съм твърде любопитен да разбера как ще се приеме новото издание.

Ще ви спестя разказа как бе написан „Сблъсък“ — веригата от разсъждения, която води до раждането на един роман, рядко интересува когото и да било, освен начинаещите писатели. Те са склонни да вярват, че съществува „тайна формула“ за писане на печеливши романи, но това не е истина. Просто ти хрумва идея; по някое време се лепва друга; създаваш една или няколко връзки между двете; заформят се неколцина герои (най-често в началото те са едва различими сенки); в писателския ум изплува вариант за завършек (макар че когато наистина дойде, краят рядко напомня първоначалния замисъл); и ето че идва моментът, когато писателят сяда с лист и молив, пишеща машина или компютър.