Стивън Кинг: Сблъсък

Съпругът й бе пребледнял като мъртвец. Изцъклените му очи бяха готови всеки миг да изхвръкнат от орбитите. В едната си ръка стискаше ключовете от колата. С другата все още я разтърсваше, макар че вече бе отворила очи. Сякаш не осъзнаваше, че е будна.

— Чарли, какво има? Какво се е случило?

Той като че се зачуди какво да каже. Адамовата му ябълка подскачаше мъчително нагоре-надолу, ала в малкото служебно бунгало продължаваше да цари тишина, нарушавана само от тиктакането на часовника.

— Пожар ли има? — опита се да налучка Сали.

Не можеше да се сети какво друго би го докарало до такова състояние. Знаеше, че родителите му са загинали при пожар.

— Нещо подобно — отвърна той. — Само че в някои отношения е много по-зле. Облечи се веднага, скъпа. Събуди бебето. Трябва да се махаме.

— Защо? — запита младата жена, ставайки от леглото. Изпълваше я непоносим страх. Всичко изглеждаше объркано, като в кошмарен сън. — Къде отиваме? На двора ли?

Но знаеше, че не отиват на двора. Никога не бе виждала Чарли толкова изплашен. Тя вдъхна дълбоко, но не усети мирис на пушек.

— Сали, скъпа, не питай за нищо. Трябва да бягаме. Колкото се може по-надалече. Просто иди да събудиш детето и го облечи.

— А трябва ли… ще имам ли време за багажа?

Това като че го сепна. Сякаш вътре в него нещо изхвръкна от релсите. Досега Сали си въобразяваше, че е изплашен до предел, но явно не бе така. Изведнъж осъзна, че онова, което бе смятала за страх у Чарли, всъщност е ужас, граничещ с пълна паника. Той разсеяно прокара пръсти през косата си и отговори:

— Не знам. Ще трябва да се поослушам.

След тия странни думи, които нищо не обясняваха, той изскочи навън, а Сали остана изтръпнала, стресната и объркана, както бе станала от леглото — боса, облечена в тънка къса нощница. Какво общо имаше ослушването с багажа? И какво означаваше „надалече“. Солт Лейк Сити? Рино? Или…

Нова мисъл я накара стреснато да вдигне ръка към гърдите си.

Дезертьор. Щом Чарли се канеше да бяга посред нощ значи е дезертьор.

Тя мина в малката стаичка, която бяха пригодили за детска, и постоя нерешително, гледайки спящото момиченце под розовата завивка. Мъчеше се да задържи последната крехка надежда, че всичко това е само сън, невероятно убедителен сън. Скоро видението ще се разсее, а в седем сутринта ще се събуди както винаги, ще приготви закуска за себе си и малката Лавон, ще погледа по телевизията „Днес“ и ще изпържи яйца за Чарли, който приключваше точно в осем нощното си дежурство в северната кула на Резервата. А след две седмици, като го прехвърлеха дневна смяна, нямаше да е толкова сприхав, щяха да спят заедно и тя нямаше да сънува такива…

— Не се мотай ! — изсъска Чарли и гласът му прогони последната й надежда. — Имаме време само колкото да грабнем това-онова… но за Бога, жено, ако я обичаш — той посочи креватчето, — облечи я веднага.

Мъжът прикри устата си с длан, изкашля се нервно и започна да хвърля безредно разни документи от чекмеджетата на бюрото в двата вехти куфара.

Сали събуди тригодишната Лавон, опитвайки се да я успокои; стреснато от среднощното събуждане, детето се разплака, докато тя му надяваше гащички, блузка и гащеризон. Детският плач отново пришпори страха й. Неволно го свърза с другите случаи, когато кроткото ангелче бе плакало нощем — разстройство, зъбчета, ангина, колики. Страхът постепенно прерасна в гняв, когато зърна Чарли да притичва край вратата с наръч от нейното бельо. Сутиените се развяваха подир него като новогодишни гирлянди. Той хвърли бельото в единия куфар и затръшна капака. Най-хубавите й бикини останаха да стърчат навън и сто на сто бяха скъсани.

— Какво става? — извика Сали и свирепият й глас накара стихналото за малко дете отново да се разреве. — Полудял ли си? Ще пратят войници да ни преследват, Чарли! Войници!

— Не и тази нощ — каза той и твърдата увереност в гласа му беше ужасяваща. — Работата е там, душице златна, че ако не се пръждосаме още сега, оставаме завинаги в базата. По дяволите, та аз даже не знам как се измъкнах от кулата. Сигурно се е скапала някоя система. И защо не? Бога ми, всичко друго се беше скапало. — Той избухна в протяжен, безумен смях, който окончателно я изплаши. — Облече ли детето? Добре. Сложи малко дрешки в другия куфар. За останалото вземи синята чанта от гардероба. После изчезваме. Мисля, че имахме късмет. Слава Богу, вятърът духа на запад.

Той отново прикри устата си с длан и се изкашля.