Стивън Кинг - Сблъсък

— Езиково обучение? Имаш предвид изучаването на чужд език?

Глухонемият кимна.

Бейкър се засмя и поклати глава.

— Това е върхът. Глухонемият се учи да говори на чужд език. Не ми се сърди, момче. Разбираш, че не ти се подигравам.

Ник се усмихна и кимна.

— Кажи ми защо си скитал толкова дълго?

„Докато бях малолетен, не се осмелявах задълго да оставам на едно място. Страхувах се, че ще ме затворят в друг приют или нещо подобно. Когато пораснах достатъчно, за да си .намеря постоянна работа, настъпиха тежки времена. Казват, че борсата претърпяла крах, но тъй като съм глух, не съм чул трясъка (ха-ха!).“

— И са те оставили да се скиташ немил-недраг, а, Ник? По време на икономическа криза хората не са склонни към милосърдие. Знаеш ли, смятам, че мога да ти намеря постоянна работа в околността, стига онези юначаги да не са те наплашили така, че да избягаш от Шойо и от Арканзас. Но… не всички сме като тях.

Ник кимна, за да покаже, че го е разбрал.

— Как са зъбите ти? Здравата са те шибнали по устата. Глухонемият сви рамене.

— Взе ли от болкоуспокояващите хапчета? Ник вдигна два пръста.

— Добре. Слушай, трябва да свърша малко писмена работа във връзка с тези момчета. Продължавай работата си. Ще поговорим по-късно.

Към девет и половина доктор Соумс, човекът, който едва не прегази Ник с колата си, се отби в полицейския участък. Беше шейсетинагодишен, с оредяваща бяла коса, тънък пилешки врат и проницателни сини очи.

— Големият Джон ми каза, че по движението на устните разбираш какво ти говорят — обърна се той към младежа. — Каза ми още, че иска да ти възложи някаква работа — ето защо искам да се уверя, че няма опасност да умреш, докато си тук. Съблечи ризата си.

Ник разкопча синята си риза и я свали.

— Боже Господи, погледни го! — възкликна Бейкър.

— Добре са го обработили — съгласи се Соумс, погледна към Ник и престорено безучастно заяви: — Момче, замалко да ти откъснат лявото зърно. — Посочваше сърповидната рана точно над зърното. Коремът и гръдният кош на младежа бяха обагрени във всички цветове на дъгата. Лекарят внимателно го опипа и се взря в зениците му. Накрая прегледа жалките остатъци от предните му зъби. Всъщност Ник изпитваше болка само в устата въпреки страхотните синини по тялото си.

— Навярно адски те болят — заяви докторът и младежът опечалено кимна. — Ще ги загубиш — продължи Соумс. — Ти… — Той кихна три пъти. — Извинявай.

Залови се да прибира инструментите в черната си чанта и отново се обърна към Ник:

— Все пак ще се оправиш, млади човече, освен ако те удари гръм, или продължиш да посещаваш кръчмата на Зак. Кажи ми защо не можеш да говориш — по физиологични причини, или защото си глух?

Ник написа: „Глухоням съм по рождение.“ Соумс кимна.

— Жалко. Но не се отчайвай и благодари на Бога, че не ти е отнел разума. Хайде, облечи си ризата.

Младежът се подчини. Лекарят му харесваше; донякъде му напомняше Руди Спаркман, който веднъж му бе казал, че Господ е надарил всички глухонеми мъже с по-дълъг пенис, като компенсация за това, което им е отнел.

Соумс отново се обърна към него:

— Ще предупредя в аптеката да ти изпълнят още веднъж рецептата за обезболяващите таблетки. А нашият богат шериф ще ги плати.

— Ха-ха! — възкликна Бейкър.

— Има повече пари, заровени в буркани, отколкото кучето — бълхи — продължи лекарят. Отново кихна, изсекна се, порови в чантата си и извади стетоскоп.

— Внимавай какви ги плямпаш, дядка, или ще те арестувам за пиянство и нарушаване на обществения ред — ухили се Бейкър.

— Дрън, дрън — отвърна Соумс. — Някой ден ще си отвориш прекалено широко устата и ще паднеш право вътре. Събличай ризата, Джон. Искам да видя дали циците ти са така големи, както преди.

— Да се събличам ли? Защо?

— Защото жена ти ме помоли да те прегледам. Смята, че си болен, и не иска състоянието ти да се влоши. Чудя й се на ума — хиляди пъти съм й казвал, че не ще ни се налага да крием връзката си, когато те пуснат в гроба. Хайде, Джони, разголвай се.

— Просто се бях простудил — обясни Бейкър и колебливо заразкопчава ризата си. — Тази сутрин се чувствам прекрасно.Честно казано, Амброуз, ти изглеждаш много по-зле от мене.

— Не учи доктора как и кого да лекува.

Докато шерифът събличаше ризата си, Соумс се обърна към Ник:

— Все пак е странно как всички в околността пипнаха грип едновременно. Мисис Латори се разболя, както и цялото семейство Ричи, а повечето от обитателите на Бейкър Роуд кашлят като магарета. Дори Били Уорнър се задавя от кашлица в килията си.