Стивън Кинг - Сблъсък

— Нямаше да те карам да го сториш, ако беше нередно — неумолимо заяви Джейн, сетне стана и се залови да разчиства масата. — Хайде, Джон, прави каквото ти казвам!

Ето как за по-малко от двайсет и четири часа Ник Андрос се превърна от затворник в помощник-шериф на Шойо. Когато се канеше да тръгне към участъка, Бейкър се появи в коридора; изглеждаше огромен и някак призрачен в оръфания си халат, освен това очевидно се смущаваше, че го виждат в подобно облекло.

— Не трябваше да й позволявам да ме уговори — промълви той. — Всъщност нямаше да я послушам, ако не се чувствах толкова скапано. Гърлото ми е запушено, целият горя като печка, краката ми се огъват…

Ник съчувствено кимна.

— В момента нямам заместник. Брадли Кайд и жена му се премесиха в Литъл Рок след смъртта на детето си. Бедното, беше още бебе. Ужасно нещастие. Не ги обвинявам, че напуснаха града.

Глухонемият посочи към гърлото си и сви палеца и показалеца си в окръжност.

— Разбира се, че ще бъдеш о’кей. Но се пази, чуваш ли? В третото чекмедже на бюрото ми има 45-калибров револвер, ама да не го внасяш в ареста. Ключовете също. Разбра ли?

Ник кимна.

— Наложи ли ти се да отидеш там, стой по-далеч от затворниците. Ако някой от тях се престори на болен, не му вярвай. Този номер е стар като света. В случай, че някой действително се разболее, да изчака до сутринта да го прегледа д-р Соумс. Тогава и аз ще бъда на работа.

Глухонемият извади бележника от джоба си и написа: „Благодаря за оказаното доверие. Признателен съм, че ги заловихте и че ми дадохте работа.“

Бейкър бавно прочете бележката и се засмя.

— Ама и ти си един чешит! Откъде си, момче? Защо скитосваш сам?

„Дълга история — надраска Ник. — Стига да искате, довечера ще ви опиша част от нея.“

— Непременно. Сигурно се досещаш, че изпратих по телекса запитване за теб.

Ник отново кимна и си помисли, че е гаден номер. Но нямаше от какво да се притеснява — беше „чист“.

— Ще накарам Джейн да се обади в закусвалнята на шосето. Ония типове ще подадат оплакване за малтретиране, ако не си получат вечерята.

Младежът написа: „Нека човекът, който донесе храната, да влезе направо. Няма да го чуя, ако почука.“

— Дадено. — За миг Бейкър се поколеба. — Легни си на нара в ъгъла. Твърдичък е, но пък е чист. И внимавай, Ник. Не можеш да повикаш помощ, ако се случи нещо.

Глухонемият кимна и написа: „Мога да се грижа за себе си.“

— Сигурен съм. И все пак бих повикал човек от града, ако смятах, че някой би се съгласил да.. — Джейн влезе и той млъкна.

— Още ли дрънкаш на бедното момче? Пусни го да върви, преди тъпият ми брат да отиде и да освободи приятелчетата си.

Бейкър горчиво се изсмя:

— Доколкото го познавам, навярно вече е в Тенеси. — Той въздъхна дълбоко, от гърдите му се изтръгна свистене, заменено от задавена кашлица. — Отивам да си легна, Джени.

— Ще ти донесе аспирин против температурата — заяви дребничката жена. Когато се запъти към стълбата, подкрепяйки съпруга си, тя се обърна и каза на младежа: — Беше ми приятно да се запознаем, Ник, независимо от обстоятелствата. Послушай Джон и бъди внимателен.

Глухонемият й се поклони, а тя шеговито му направи реверанс. Стори му се, че в очите й проблясват сълзи.

Половин час след като Ник се върна в участъка, някакво пъпчиво и любопитно момче донесе три подноса с храна. Глухонемият му направи знак да ги остави върху нара и надраска върху листче: „Платени ли са?“

Момчето прочете бележката съсредоточено като студент-първокурсник, борещ се с „Моби Дик“, сетне рече:

— Аха. Шерифът има открита сметка при нас. Хей, не можеш ли да говориш?

Ник поклати глава.

— Сигурно е кофти — заяви пъпчивият юноша и побърза да изчезне, като че състоянието на Ник бе заразно.

Глухонемият взе подносите един по един и с дръжката на метлата ги избута през процепа на всяка килия. Когато вдигна глава, долови част от монолога на Майк Чилдрис.

— … шубелия е това копеле, нали?

Ник се усмихна и му показа среден пръст.

— На кого показваш пръст бе, глухар! — Чилдрес се ухили грозно. — Само да се чупя оттук и ще…

Глухонемият се обърна и не долови останалото.

Върна се в канцеларията, настани се на стола на Бейкър, постави бележника пред себе си, замисли се за миг, сетне написа най-отгоре на страницата:

„Моят живот от Ник Андрос“

Спря и леко се усмихна. По време на скитничеството си бе попадал в необикновени ситуации, но дори в най-дръзките си мечти не си беше представял, че ще седи в канцеларията на шерифа като негов заместник, със задачата да охранява типовете, които го бяха пребили, и ще описва живота си. След миг отново започна да пише.